Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 151

Както повечето бащи обаче, Саладин невинаги се бе вслушвал в собствените си съвети. След победата над кръстоносците в битката при Хатин, край бреговете на Галилейско море, той предложил на двеста от победените рицари възможността да се спасят, приемайки исляма, а когато отказали, наблюдавал щастливо как придворните му мистици и учени несръчно ги подложили на заколение. При влизането си в Йерусалим три месеца по-късно той смъкнал веднага християнския кръст, поставен върху Купола на скалата, и го влачил из града. Първичният инстинкт му подсказал да разруши църквата на Божи гроб - наричал я „купчина тор“, - но накрая позволил да остане отворена, стига камбаните й да замлъкнат завинаги. И наистина до деветнайсети век биенето на църковни камбани в Йерусалим било забранено с мюсюлмански едикт. Създаването на държавата Израел - и превземането на Стария град по време на Шестдневната война през 1967 г. - сложило край на ислямското господство в Йерусалим, наложено със завоюването му от Саладин. Да, Харам аш Шариф останал под контрола на Вакъфа. Но той се превърнал в оградена ислямска крепост в един град с еврейско мнозинство.

Кръвта никога не спи...

Но защо иранците използваха фразата в кодирано предаване? И какво означаваше тя? Дали не беше една не толкова завоалирана заплаха срещу папата? Може би, но Дина се притесняваше от нещо друго. Защо членовете на йерусалимския Вакъф, пазителите на третата светиня в сунитския ислям, са ангажирали един шиит от Южен Ливан като съветник по проблемите, свързани с археологическото минало на Храмовия хълм? Може би Вакъфът не е знаел, че Давид Жирар в действителност е бил Дауд Гандур. Може би връзката на Жирар с Вакъфа е била чисто съвпадение - възможно, помисли си Дина, но малко вероятно. Като всички добри анализатори от Службата, тя винаги предвиждаше най-лошото. А най-лошото възможно обяснение за честите посещения на Жирар на Храмовия хълм бе, че там го е изпращал иранският му контролиращ офицер - Масуд, късметлията.

Той можеше да отиде на места, където аз не можех, и да разговаря схора, които не биха ме приближили и на километър... Той беше личният ми „ Федерал Експрес “...

Точно тази разяждаща тревога накара Дина да помоли Подразделение 8200 спешно да подложи цялата електронна информация, свързана с Давид Жирар, на стеганограф-ски анализ - стеганографията бе практика за скриване на важни кодирани съобщения в привидно безобидни послания. Използването й датираше още отпреди Саладин. Думата „стеганография“ бе с гръцки произход и първата употреба на „тайнопис“ датираше от V век пр.Хр., когато Демарат, царят на Спарта, криел тайната си кореспонденция под слой пчелен восък. В дигиталната епоха секретните съобщения можеха да се предават моментално по интернет, маскирани като нещо напълно безобидно. Маскирани снимки за терористична атака можеха да бъдат скрити в снимки на момичета по бански костюми; съобщение до активна терористична клетка - в рецепта за говеждо по бургундски. Декодирането беше прост процес, включващ премахването на определен брой битове от цветния компонент на забулващия образ. Натиснете няколко клавиша на клавиатурата - и красивите момичета се превръщат в снимки на правителствени сгради или на метростанции в Ню Йорк.