Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 148

А сетне красивата страна, за чието създаване помогнах и която защитавах, рухва.

- Може би гледаш твърде песимистично.

- Всъщност ти предложих най-добрия си сценарий.

- А най-лошият?

Той обърна глава и погледна към Стария град.

- Всичко може да изригне като огнено кълбо, както в нощта, когато Тит е обсадил Втория храм.

Смехът на Киара се понесе от кухнята и стигна до терасата. Той смекчи мрачното настроение на Шамрон.

- Има ли напредък на детския фронт?

- Папата се моли за нас.

- Аз също - кимна Ари. - Неотдавна прочетох една интересна статия за безплодието. Пишеше, че честото пътуване понякога пречи на зачеването. Пишеше също, че двойката трябва да си остава у дома възможно по-често, обградена от роднини и любими хора.

- Не те ли е срам?

- Никак. - Шамрон се усмихна и отпусна ръка върху рамото на Габриел. - Щастлив ли си, синко?

- Ще бъда, щом кача Негово Светейшество обратно на самолета.

- Предполагам, че планираш да го придружиш?

Габриел кимна.

- Трябва да си поговоря с Карло Маркезе. И трябва дг довърша Караваджо.

- Нито миг скука.

- Всъщност човек убивам за един такъв момент.

- А когато приключиш в Рим? Тогава какво?

Габриел се усмихна.

- Пий си виното, Ари. Казват, че е полезно за сърцето.

♦ ♦ ♦

Както предсказа Шамрон, изявленията на папата при посещението му на Храмовия хълм не се приеха добре от мюсюлманския свят. Същата вечер по „Ал Джазира“ коментаторите се изреждаха да ги заклеймяват като обида, която не може да остане без отговор. Наблюдавайки репортажите в офиса си, имам Хасан Даруиш сметна, че гневът е леко забавен. Знаеше, че само след няколко часа думите на папата ще заприличат на празни приказки, казани от старец в бяло. Не отлепяйки очи от екрана, той посегна към телефона и набра един номер. Човекът, когото познаваше като господин Фарук, вдигна веднага.

-Да.

- Достави Кораните на адреса, който ти дадох.

- Аллаху акбар.

Даруиш остави слушалката и прекоси пътя към Купола на скалата - не към голямата зала в храма, а към пещерата под основния камък, известна като Кладенецът на душите. Там коленичи върху плесенясало молитвено килимче, вслушвайки се в стоновете на мъртвите. „Скоро те ще бъдат свободни - помисли си той, - защото скоро няма да има Кладенец на душите. Всъщност, ако Аллах позволи всичко да мине по план, няма да има нищо.“

41. 

СТАРИЯТ ГРАД, ЙЕРУСАЛИМ

Беше Разпети петък, което означаваше, че Йерусалим, разединената Божия цитадела на хълма, се намираше в състояние, близко до истерия. В преобладаващо еврейските квартали в Новия град сутринта напредваше с обичайните последни приготовления за предстоящия шабат. Но в Източен Йерусалим хиляди мюсюлмани се отправяха към Харам аш Шариф за петъчната молитва, докато в същото време множество католици от цял свят се подготвяха да отбележат разпъването на Христос заедно с човека, за когото вярваха, че е негов представител на земята. Не е изненадващо, че полицията и медиците докладваха за необичайна вълна от случаи на т.нар. йерусалимски синдром - внезапна религиозна психоза, предизвикана от гледката на безбройните свещени места в града. В един случай гост на хотел „Цар Давид“ се появил във фоайето, облечен само в чаршаф, обявявайки, че краят на света наближава.