Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 152

След 11 септември израелски фирми за високи технологии излязоха начело в разработването на сложен софтуер, способен бързо да претърси огромни количества информация за стеганографски материал. Поради това на Подразделението му трябваха само няколко часа да открие два интригуващи образа, изпратени до същия Gmail адрес в същия ден. Първият, скрит в привидно безобидна снимка на египетска бронзова котка, показваше Давид Жирар, застанал пред две антични колони в тъмна зала, с един имам до него. Вторият образ, скрит в снимка на жена му, беше фотография на трапец, скициран на око в бележник. Трапецът беше празен, с изключение на малко кръгче в долния край. До кръгчето се виждаше трицифрено число: 689.

Трапецът смътно напомняше външните граници на платото на Храмовия хълм, което правеше трицифреното число още по-интересно; 689 бе годината, когато Абд ал Малик, петият халиф от династията на Омеядите, започнал строежа на Купола на скалата. Дина разигра няколко възможни сценария, включващи числото, но никой нямаше смисъл за нея. После постави двата образа един до друг и си зададе прост въпрос. Ами ако числото няма нищо общо с историята и всичко е свързано с мястото -по-специално, с височината на залата, където е застанал

Жирар? Храмовият хълм се издигаше на 740 метра над морското равнище. Значи, шестстотин осемдесет и девет метра бяха 51 метра под Храмовия хълм.

Сега, сама в подземната бърлога на екипа, тя се втренчи в тайната снимка на Давид Жирар, застанал в тъмната зала. И в лицата на четиримата терористи от „Хизбула“, убити във Виена. И в Масуд Рахими в цюрихския трамвай. И в текста на приоритетното съобщение, изпратено предишната вечер до всички ирански разузнавателни централи и бази. И най-накрая се втренчи в очукания телевизор на екипа, където дребен мъж в бяло слизаше бавно по Виа Долороза към църквата, наречена от Саладин „купчина тор“.

Кръвта никога не спи...

И тогава разбра. Не можеше да докаже нищо, точно както не можеше да докаже, че човекът в трамвая е Масуд, но го знаеше. Тя вдигна телефона си и набра номера на Узи Навот. Орит, неотзивчивата му секретарка, вдигна след първото позвъняване. На булевард „Цар Саул“ я наричаха Железния купол* заради несравнимата й способност да отхвърля всички молби за среща с шефа.

- Невъзможно - заяви тя. - Той е затрупан с работа.

- Спешно е, Орит. Нямаше да се обаждам, ако не беше.

Секретарката на Навот знаеше, че не трябва да пита за какво се отнася.

- Ще ти отпусна две минути - заключи тя.

- Толкова ми трябват.

. - Качвай се тук. Ще те вмъкна, когато мога.

- Всъщност искам той да дойде при мен.

- Ставаш нахална, Дина.

- Кажи му, че ако иска Израел да го има и другата седмица, да остави всичко и да слезе веднага.