Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 145

- На това място на непоносима болка - започна най-накрая той - простите думи не могат да опишат дълбините на нашата скръб и на нашия срам. Тази красива градина на спомените е нещо повече от церемониален надгробен камък за шестте милиона деца на Бог и Аврам, загинали в пламъците на холокоста. Тя ни напомня, че злото, истинското зло, съществува на света. Тя също ни напомня, че като християни, ние приемаме част от отговорността за случилото се по време на холокоста и че трябва да молим за прошка. Преди десетилетие, в Голямата синагога в Рим, ние говорихме за нашето съучастие в престъплението, отбелязвано от „Яд Вашем“. И днес ние пак потвърждаваме нашата скръб и отново молим за прошка. Но сега, в тези времена на ескалиращо напрежение в Близкия изток, нашата скръб се смесва със страх. Страхът, че това може да се повтори.

Изречението предизвика мърморене в тълпата. Неколцина репортери от ватиканската пресслужба се взираха объркано в своите копия от речта. Папата отпи от водата си и зачака за тишина. После погледна за кратко към Габриел и Донати, преди да продължи проповедта си:

- След нашата поява в Голямата синагога в Рим Църквата предприе сериозни стъпки към премахване на анти-еврейските чувства от нашите учения и текстове. Помолихме нашите ислямски братя да се заемат с подобна преоценка, но за съжаление, това не се случи. В ислямския свят мюсюлманските духовници редовно проповядват, че холокостът не се е случил, докато в същото време радикални джихадисти обещават да извършат следващия холокост. Противоречието е забавно за някои, но не и за мен - не и когато една нация, заклела се да изтрие Израел от лицето на земята, непреклонно увеличава възможностите си да направи точно това.

Публиката отново се развълнува в очакване. Очите на Габриел се плъзнаха по обърканите членове от делегаци-. ята на Курията, преди да се вперят в дребната фигура, която се канеше да твори история.

- Някои лидери ме уверяват, че Израел може да живее с един въоръжен с ядрено оръжие Иран - продължи папата. - Но за някой, преживял лудостта на Втората световна война, това звучи като думите на онези, които казваха, че евреите няма защо да се страхуват от Герма-ния, водена от Хитлер и нацистите. Тук, в свещения град Йерусалим, ние си спомняме на всеки ъгъл, че великите империи и великите цивилизации могат да изчезнат за миг. Техните ценни старинни предмети изпълват нашите музеи, но много често ние не се учим от грешките си. Изкушаваме се да мислим, че сме достигнали до края на историята, че това не може да се случи никога вече. Но историята се твори всеки ден, понякога от хората на злото. И твърде често историята се повтаря.

Неколцина репортери вече шепнеха в мобилните си телефони. Габриел подозираше как информират редакторите си, че Негово Светейшество току-що е направил важно отклонение от рутинната си реч за възпоминание в „Яд Вашем“.

- И така - поднови проповедта си папата, - в този тържествен случай, на това свято място, ние правим нещо повече от това да си спомним за шестте милиона, страдали и загинали по време на холокоста. Ние подновяваме своята връзка с техните наследници и ги уверяваме, че ще направим всичко по силите си, за да сме сигурни, че това няма да се случи отново.