Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 144

- В крайна сметка - заяви папата, качвайки се в лимузината на улицата пред Портата на лъва, - мисля, че всичко мина доста добре.

- Не съм сигурен, че мюфтията ще се съгласи - усмихна се Г абриел.

- Има късмет, че не избухнах. Трябваше да чуеш какво ми каза.

- Чуваме го всеки ден, Ваше Светейшество.

- Но не и аз - отговори папата. - Мога само да предположа, че Бог е имал основателна причина да ме накара да изслушам тези глупости.

Поглеждайки към маршрута на Светия отец, Габриел се учуди дали това е вярно.

Следващата им спирка беше „Яд Вашем“.

♦ ♦ ♦

Донати не беше уточнил часа на посещението, но минаха деветдесет минути, преди папата да завърши самот-ната си обиколка из новата изложба за историята на холокоста. Оттам той отиде в Залата с имената - мрачното хранилище с информация за мъртвите, а после тръгна по Алеята на праведните и през Долината на общностите. В „Мемориала на децата“, тъмно, призрачно място с отразена от свещите светлина, той се обърка за миг.

- Насам - насочи го тихо Габриел. А когато папата излезе отново под яркото йерусалимско слънце, по бузите му се стичаха сълзи.

- Деца - въздъхна той. - Защо, за бога, са убивали малките дечица?

- Нуждаете ли се от минута да съберете мислите си?

- Не - отговори папата. - Време е.

Минаха покрай високата Колона на героизма и стигнаха до Залата на спомените. На площада отвън няколкостотин израелски сановници и оцелели от холокоста седяха с лице към простия подиум, откъдето папата щеше да произнесе най-важните бележки в своето пътуване. Поради мрачното местоположение настроението беше траурно. Не се вееха флагове и когато папата влезе в залата, не се чуха аплодисменти. Следвайки го в хладните сенки, Габриел изпита усещане за покой за пръв път след пристигането им на израелска земя. Тук, в тази свята зала на паметта, Светият отец беше в безопасност.

Вечният огън на спомените бе загасен временно. С помощта на Донати папата го запали отново и коленичи за малко в мълчалива, болезнена молитва. Накрая стана и излезе на площада, където сега множеството се вълнуваше в очакване. Когато папата приближи подиума, Донати махна черната папка с подготвения текст и остави на нейно място навит бял лист. Върху него Светият отец бе написал на ръка рвоите бележки по време на разговора си с Габриел в Апостолическия дворец. Папата щеше да произнесе едно от най-важните изказвания в папство-то си без предварителен сценарий.

Той стоя дълго върху подиума, сякаш останал безмълвен от уникалната комбинация от ужас и красота на „Яд Вашем“. След като помогна на папата да излезе от „Ме-мориала на децата“, Габриел знаеше, че чувството е искрено. Но знаеше също, че Негово Светейшество ще започне проповедта си с поанта за думите срещу делата. Поради това мълчанието му бе целенасочено.