Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 143

- Онези, които продължават човешките страдания заради политически цели - заяви сериозно той, - трябва да бъдат осъдени толкова сурово, колкото и онези, които ги причиняват.

След това папата благослови множеството с кръстен знак и се качи в бронирана лимузина за краткото си пътуване до Йерусалим. Влизайки в Еврейския квартал през Малката порта, той пъхна молба за мир между камъните на Стената на плача, преди да тръгне пеш по улиците на Мюсюлманския квартал до Верижната порта, един от източните входове към Харам аш Шариф. Табела, поставена от главното равинство на Израел, предупреждаваше, че според институцията, на евреите се забранява да стъпват на Хълма поради неговата святост.

- Не бях разбрал - обади се папата.

- Сложно е, Ваше Светейшество - обясни Габриел. - Но в Израел повечето неща са такива.

- Сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен?

- Бил съм тук и преди. -

Папата се усмихна.

- Потрепервам от мисълта какво би се случило с бедния малък Исак, ако не беше ти.

- Бог спаси момчето. Архангел Гавраил¹ бе само негов пратеник.

- Надявам се да сметне за уместно да спаси и мен.

- Ще го направи, стига да ме слушате - напомни му Габриел. - Тук нещата бързо могат да се объркат. Ако видя нещо, което не ми харесва...

- Тръгваме - прекъсна го папата.

- Бързо — уточни Габриел.

Макар че Вакъфът контролираше самия Храмов хълм, той не контролираше входовете, което означаваше, че израелското правителство можеше да наложи молбата на Ватикана Харам да бъде затворен за краткото посещение на папата. В резултат от това делегацията от ислямски сановници, чакаща на стълбите към Купола на скалата, наброяваше едва четиридесет души. Сред тях бяха великият мюфтия, членовете от Върховния съвет на Вакъфа и няколко дузини въоръжени бодигардове, мнозина от които имаха връзки с палестински и ислямски военни групировки. Минути след пристигането на папата мюфтията го покани да се помоли в Купола на скалата въпреки уверенията от страна на Вакъфа, че подобна покана няма да бъде отправяна. Папата отказа дипломатично и прекара няколко минути, възхищавайки се от великолепните мозайки и прозорци на сградата. Габриел посочи дискретно към надписите на арабски, които открито осмиваха християнската вяра и приканваха всички християни да се покръстят в исляма, което мюсюлманите считаха за последно и решително разкриване на словото Божие.

- Четете ли на арабски? - попита мюфтията.

- Nein — отговори Габриел на немски.

След края на обиколката папата и мюфтията се оттеглиха в градината на чай. Останал насаме с най-властната религиозна фигура на света, пазителят на третата светиня на исляма използва възможността да изложи често повтаряната си теория, че холокостът не се е случвал никога и че евреите тайно заговорничели да разрушат Купола на скалата с помощта на християнски фундаменталисти от Америка. Папата слушаше със стоическо мълчание, но в публичните си забележки след това той нарече разговора „много поучителен“. После, след като поднесе планираното извинение за убийствените ексцесии по време на кръстоносните походи, той посочи,jie израелците са първите завоеватели в историята на Йерусалим, оставили непроменено статуквото на Свещената планина. В резултат на това, обяви той, ислямът има специалното задължение не само да се грижи за джамиите на Храмовия хълм, но и да защитава свещените руини под тях.