Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 147

Габриел изключи телевизора и влезе в спалнята да се преоблече. После, след като взе две чаши шираз от Киара, излезе на малката тераса. Шамрон тъкмо палеше цигара. Габриел я дръпна от устните му, преди да седне.

- Наистина трябва да ги спреш, Ари.

- Защо?

- Защото те убиват.

- Предпочитам да умра от пушене, вместо от ръката на някой враг.

- Има и други възможности, нали знаеш. - Габриел се намръщи, смачка цигарата и подаде на Шамрон чаша вино. - Изпий го, Ари. Казват, че е полезно за сърцето.

- Аз оставих моето на склад, когато започнах работа в Службата. А сега, когато отново си го имам, то ми носи безкрайна скръб. - Той отпи от виното, когато лек полъх раздвижи евкалипта. - Помниш ли какво ти казах, когато ти дадох този апартамент?

- Каза ми да го напълня с деца.

- Имаш добра памет.

- Не е като твоята.

- Моята не е каквато беше и предполагам, че това е за мой късмет. В живота си съм направил много неща, които предпочитам да забравя, а повечето от тях включват и теб. - Погледна сериозно към Габриел и попита: -Помогна ли ти изобщо?

- Кое?

- Виена.

- Не го направих за себе си. Направих го, за да не се налага някой друг да погребва дете или да посещава любимата си в психиатрична клиника.

- Току-що отговори утвърдително на въпроса ми. Съжалявам само, че изпратихме Масуд обратно в Техеран. Заслужаваше да умре от позорна смърт.

- Направихме най-добре, като изгорихме прикритието му.

- Иска ми се само пламъците да бяха истински, а не алегорични. - Шамрон отпи от виното си и попита Габриел как се е почувствал на Храмовия хълм.

- Променил се е от последното ми посещение.

- Почувства ли се близо до Бога?

- Твърде близо.

Шамрон се усмихна.

- Посещението не мина точно по плана, поне от позицията на мюфтията. Но от нашата... - Гласът му пресекна. - Думите на подкрепа от папата не можеха да дойдат по-своевременно. И трябва да ти благодарим за това.

- Това бяха негови думи, Ари, не мои.

- Но не съм сигурен дали щеше да ги каже, ако не беше приятелството ви. Само се надявам да застане до нас, когато неизбежното се превърне в реалност.

- Имаш предвид атака срещу Иран?

Шамрон кимна.

- С колко време разполагаме?

- Приятелят ти Узи ще трябва да вземе това решение. Но ако трябва да гадая, ще бъде някъде догодина. Според мен - допълни Шамрон - вече чакахме твърде дълго.

- Но дори ти не си сигурен дали една атака срещу техните съоръжения ще бъде успешна.

- Но съм сигурен какво ще стане, ако не правим нищо — натърти Шамрон. — Не се страхувам най-много от ядрена атака^ А от това, че нашите врагове ще се възползват от защитата на иранския ядрен чадър, за да направят живота ни непоносим. Ракети от Газа, ракети от Ливан, цели части от страната останаха необитаеми. После какво? Хората се изнервят. И бавно започват да си тръгват.