Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 138

- Добър пистолет - отбеляза Габриел.

По обед Габриел се измъкна извън границите на Ватикана на задната седалка в официалния седан на Донати и отиде до израелското посолство да прегледа днешната информация от булевард ,ДДар Саул“. Ако му останеше време, щеше да се върне до консервационната лаборатория за още няколко часа работа. После, в седем, щеше да се срещне с Донати и папата за вечеря в личната папска трапезария. Габриел разбираше, че не трябва да повдига отново въпроса за сигурността, и използва необичайната възможност да помогне на папата да се подготви за най-важното задгранично пътуване в папството му. Държавният секретариат, еквивалент на Външно министерство във Ватикана, бе написал серия предсказуемо безопасни изявления, които папата да направи на различни етапи от посещението си в Израел и Палестинските територии. Но с всеки изминал ден ставаше все по-ясно, че папата възнамерява да промени радикално исторически напрегнатите взаимоотношения между Светия престол и еврейската държава. Пътуването щеше да бъде нещо повече от поклонение; То щеше да се превърне в кулминацията на един процес, който папата започна преди повече от десетилетие с акта си на покаяние в Голямата синагога в Рим.

В последната нощ Габриел слушаше как Негово Светейшество се бори с бележките, които смяташе да прочете в „Яд Вашем“, израелския музей и мемориал на холокоста. След това неспокойният Донати настоя да съпроводи Габриел до апартамента му. Едно отклонение ги заведе пред врата, водеща към Сикстинската капела. Донати се поколеба, преди да отключи.

- Вероятно е по-добре този път да влезеш без мен.

- Кой е вътре, Луиджи?

- Единственият човек на света, който може да накаже Карло така, както той заслужава.

♦ ♦ ♦

Вероника Маркезе стоеше зад олтара, скръстила отбранително ръце и вперила очи в „Страшния съд“. Те си останаха втренчени там, когато Габриел приближи тихо до нея.

- Мислите ли, че ще изглежда така? - попита тя.

- Краят?

Тя кимна.

- Надявам се да не е така. Иначе здравата съм загазил.

Вероника го погледна за пръв път. Той видя, че е плакала.

- Какво стана, господин Алон? Как така човек като вас стана един от най-изящните реставратори в християнския свят?

- Дълга история.

- Мисля, че ми е необходима - настоя тя.

- Помолиха ме да свърша някои неща за моята страна и заради тях не можех да рисувам. Научих италиански и отидох във Венеция под фалшиво име да изучавам реставрация.

- При Умберто Конти?

- При кого другиго?

- Липсва ми Умберто.

- И на мен. Той имаше връзка ключове, отварящи всяка врата във Венеция. Късно нощем ме измъкваше от леглото да гледам картини. „Човек, който е доволен от себе си, може да стане добър реставратор - казваше ми той, - но само човек, чието собствено платно е увредено, може да стане наистина велик реставратор.“

- Как успяхте да го поправите?

- На порции — отговори Габриел след замислено мълчание. - Но се боя, че частите са увредени непоправимо.

Тя не каза нищо.

- Къде е Карло?

- В Милано. Поне си мисля, че е в Милано. Неотдавна открих, че Карло невинаги ми казва истината за това къде е или с кого се среща. Сега разбирам защо.