Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 139

- Какво ви разкри Донати?

- Достатъчно, за да разбера, че предишният ми живот е свършил.

Помежду им се възцари напрегнато мълчание. Габриел си спомни как Вероника се появи в онзи следобед в музея „Вила Джулия“, как можеше да мине за много по-млада. Сега внезапно установи, че изглежда точно на петдесет. Но дори и така беше забележително красива.

- Трябва да сте разбрали, че съпругът ви не е такъв, какъвто изглежда - обади се най-накрая той.

- Знаех, че Карло печели много пари по начини, които невинаги разбирах. Но ако ме питате дали съм знаела, че е шеф на международна престъпна организация, контролираща търговията с незаконни антики... - Гласът й пресекна. - Не, господин Алон, не знаех за това.

- Той ви използваше, Вероника. Вие бяхте неговата врата към Ватиканската банка.

- А моята репутация в света на антиките му създаде маска на почтеност. - Косата й падна върху лицето. Тя нарочно я отметна настрани, сякаш искаше Габриел, реставраторът, да оцени вредата, причинена от коварството на Карло.

- Защо се омъжихте за него? - попита той.

- Съдите ли ме, господин Алон?

- Не бих си и мечтал. Просто се чудех как след Луиджи сте избрали мъж като него.

- Не знаете много за жените, нали?

- Така са ми казвали.

Усмивката й беше искрена. Но угасна бързо, докато изброяваше причините, поради които се бе омъжила за мъж като Карло Маркезе. Карло бил красив. Карло бил вълнуващ. Карло бил богат.

- Но Карло не е бил Донати - намеси се Габриел.

- Не — отговори тя, - има само един Луиджи. И щях да го имам целия за себе си, ако не беше Пиетро Лукези.

Тонът й внезапно стана остър, сърдит, сякаш Негово Светейшество носеше вината за това, че се е омъжила за убиец.

- Вероятно е било за добро - каза внимателно Габриел.

- Че Луиджи се върна към свещеничеството, вместо да се ожени за мен?

Той кимна.

- Лесно ви е да го кажете, господин Алон. - После допълни тихо: - Вие не сте били влюбен в него.

- Той е щастлив тук, Вероника.

- И какво ще стане, когато свалят пръстена на Рибаря от пръста на Лукези и положат тялото му в криптата под базиликата? Какво ще прави Луиджи тогава? - И побърза да отговори на въпроса си: - Предполагам, че ще преподава канонично право в папски университет няколко години. И ще прекара остатъка от живота си в дом за пенсионери, пълен със застаряващи свещеници. Толкова самотен — допълни след миг. — Толкова ужасно тъжен и самотен.

- Този живот си е избрал.

- Той е бил избран за него, точно както вашия. Вие двамата много си приличате, господин Алон. Сигурно затова се разбирате толкова добре.

Габриел я погледна за момент.

- Все още сте влюбена в него, нали?

- Това е въпрос, на който няма да отговоря - поне тук вътре. - Тя вдигна лице към тавана. - Знаехте ли, че Клаудия ми е звъняла в офиса ми във „Вила Джулия“ в деня на смъртта си?

- В 20 и 47 - уточни той.

- Значи, знаете, че е звъняла и на друг номер минута по-рано.

- Знам. Но така и не успяхме да го идентифицираме.

- Можех да ви помогна.

Тя му подаде една от визитките си. Номерът, набран от Клаудия, бе мобилният телефон на Вероника.