Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 136

Някои хора, естествено, биха се опасявали да влязат в древен тунел посреднощ, но не и Даруиш. Като дете той бе прекарал безброй часове, изследвайки с радост скритите пещери и тунели на Храмовия хълм. Този се спускаше под коварно стръмен ъгъл в продължение на стотина метра, преди да стане равен. След това продължаваше така около четиристотин метра и отново се издигаше рязко. В края му имаше наскоро поставена стоманена стълба. Леко изморен от трудния преход, Хасан Даруиш се хвана за парапета и се изкачи бавно към дървения капак отгоре. Отвори го и се озова в апартамент в Силу-ан, квартала в Източен Йерусалим, съседен на Давидовия град. На една от стените висеше плакат на френски футболист; на друга - снимка на Яхия Аяш, майстора на бомби от „Хамас“, известен като Инженера. Даруиш отвори килера. Вътре бяха Кораните, които господин Фарук споменаваше в съобщението си - няколкостотин килограма експлозиви и детонатори, прекарани тайно през египетската граница от „Хизбула“ и „Хамас“ и внесени в Израел от бедуините. Имаше още някъде другаде в Силуан. Още много.

Даруиш затвори вратата на килера. После се измъкна от спалнята и тръгна из тесните стаички на апартамента към малко балконче с изглед към Кедронската долина. От другата страна, извисяващи се над каменните стени на Ирод с цвят на мед, се издигаха два купола - единият сребърен, другият златен.

- Аллаху акбар - промълви тихо имамът. - И нека да се смили над душата ми заради онова, което ще направя в Негово име.

38. 

ВАТИКАН

През следващата седмица бурният живот на Габриел се сведе до приятно, макар и самотно ежедневие. Тъй като апартаментът на Виа Грегориана сега бе забранено място, той намери убежище в малък свещенически апартамент в Апостолическия дворец, един етаж под Донати и папата. Всяка сутрин ставаше рано, закусваше с монахините от домакинството на Светия отец, а после отиваше в консервационната лаборатория и работеше по няколко часа над Караваджо. Антонио Калвези, главният реставратор, рядко се отделяше отработното място на Габриел, заприличало на пещера. На втория ден той най-накрая събра кураж да попита за причината за отсъствието му.

- Трябваше да посетя една болна леля.

- Къде?

- В Палм Бийч.

Калвези се смръщи скептично.

- Носят се слухове, че ще придружаваш папата на поклонението му в Светите земи.

- Всъщност ние предпочитаме да ги наричаме Израел - отговори Габриел, потупвайки нежно с четката си по стелещата се червена мантия на Йоан Богослов. - И да, Антонио, заминавам с него. Но не се безпокой, ще довърша Караваджо, като се върна.