Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 137

- Колко време?

- Може би седмица, може би месец.

- Правиш го само за да ме ядосаш, нали?

-Да.

- Да се надяваме, че леля ти ще е здрава.

- Да - въздъхна Габриел. - Да се надяваме.

Точно в десет часа Габриел излезе от лабораторията и мина покрай казармите на швейцарската гвардия за ежедневния инструктаж за предохранителните мерки по време на пътуването на папата. В началото Алоис Мецлер изглеждаше раздразнен от присъствието на Алон. Но опасенията му скоро се изпариха, когато Габриел посочи няколко крещящи проблема в плана за охрана, останали незабелязани от другите. След края на особено продължителното съвещание той покани Габриел в офиса си.

- Ако ще служиш с нас - каза му, като погледна към сините джинси и коженото яке на Габриел, - ще трябва да се обличаш като нас.

- Изглеждам дебел с униформения панталон - възрази Габриел. - И никога няма да разбера как да прекарам алебарда през детектора за метал на летището.

Мецлер натисна бутона на интеркома. След десет секунди адютантът му влезе, носейки три тъмни костюма, три бели ризи, три вратовръзки и чифт официални обувки с връзки.

- Откъде взехте мерките ми? - попита Габриел.

- От жена ти. - Мецлер отвори горното чекмедже на бюрото си и извади 9-милиметров пистолет. - Ще се нуждаеш и от това.

- Аз си имам.

- Но ако искаш да минеш за швейцарски гвардеец, ще трябва да носиш стандартното оръжие на швейцарската гвардия.

- „Зиг Зауер Р226“.

- Много впечатляващо.

- Минавал съм насам един-два пъти.

- И аз така съм чувал. - Мецлер се усмихна. - Само ще трябва да минеш изпита на стрелбището, за да ти изпиша оръжието.

- Шегуваш се.

- Аз съм швейцарец, което означава, че никога не се шегувам. - Мецлер стана. - Предполагам, че помниш пътя.

- Надясно покрай доспехите и по коридора до двора. Вратата към стрелбището е от другата страна.

- Да вървим.

След по-малко от две минути влязоха в стрелбището, където четирима швейцарци - на не повече от двайсет години - стреляха, а въздухът бе изпълнен с гъст дим. Мецлер им нареди да излязат, преди да даде зигзауера на Габриел заедно с празен пълнител и кутия с патрони. Габриел зареди бързо петнайсет патрона в пълнителя и го пъхна в ръкохватката на пистолета. Мецлер си постави очила и слушалки против шума.

- Ти? - попита той.

Габриел поклати глава.

- Защо не искаш?

- Защото, ако някой се опита да убие Светия отец, няма да имам време за защита на очите и ушите си.

Мецлер закачи една мишена и я отдалечи на двайсет метра по-надолу.

- По-далеч - нареди Габриел.

- Колко?

- До края.

Мецлер го направи. Габриел зае класическа позиция за стрелба и заби всичките петнайсет куршума в очите, носа и челото на мишената.

- Не е зле - похвали го Мецлер. - Да видим дали ще можеш да го направиш пак.

Мецлер придвижи още една мишена до края на стрелбището, а Габриел презареди бързо оръжието. Изпразни го за секунди. Този път, вместо петнайсет дупки, групирани около лицето, имаше само една голяма дупка в центъра на челото.

- Мили боже - възкликна Мецлер.