Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 117

Даниъл Силва

- И ти реши да го направиш лично.

- За нас ситуацията представляваше уникална възможност да предизвикаме скандал относно вашите служби във време, когато те най-малко можеха да си го позволят. Сметнахме я и за шанс да си отмъстим за щетите, които ти нанесе на ядрената ни програма.

- Как разбрахте, че ще намерим Жирар?

- Да кажем само, че имахме голямо доверие в твоите способности, макар да не сме си представяли, че ще носиш в задния си джоб крадена гръцка амфора. Това беше отличен ход, Алон.

- Не мога да ти кажа колко много означава за мен твоето одобрение - кимна Габриел. — Но щеше да ми обясниш как така двамата професионални убийци, които изпрати в Сен Мориц да ме убият, оплескаха работата.

- За нас беше важно да разпознаят тялото ти. Ако беше разкъсан на парчета, службата ти можеше да отрече, че си бил там.

- Колко разумно от твоя страна.

Иранецът не обърна внимание на сарказма му.

- И убихте един от топагентите на „Хизбула“, за да убиете мен при обстоятелства, които биха изложили нашите служби?

Масуд кимна.

- Жирар вече нямаше да ни е полезен след разкриването на връзките на „Хизбула“ с контрабандистката мрежа на Карло. Можехме да го жертваме.

- Теб също - отговори Габриел. - Знаем, че предстои голяма атака, и ти ще ми помогнеш да я спра. Иначе ще постъпя с теб така, както постъпих с онези заводи за обогатяване на уран. Ще те взривя на парченца. А после ще те изпратя в кутия на господарите ти в Техеран.

♦ ♦ ♦

Той опита да се измъкне от примката, но Габриел очакваше това. Отричаше, протакаше, размотаваше и накрая изфабрикува няколко измислици, за които се надяваше, че ще задоволят малобройната му, но внимателна публика. От изражението на Габриел стана ясно, че и преди е виждал подобни представления. Исканията му си останаха ясни и непоколебими. Искаше достоверни детайли за предстоящата атака — време, място, мишена, оръжия, членове на клетката. След предотвратяването на атаката Масуд щеше да бъде освободен тихомълком. Но ако откажеше да даде информацията или ако се опиташе да печели време, Габриел щеше да го унищожи.

- Като единствен твой приятел на света - продължи Габриел, - те съветвам да приемеш щедрото ни предложение. Трябва само да ни дадеш подробности за атаката. В замяна на това ще бъдеш свободен да осакатяваш и убиваш колкото ти душа иска.

- Бъди уверен, че ще оглавиш списъка ми, Алон.

- Ето защо те съветвам да приемеш канцеларска работа в щаба на ВЕВАК в Техеран - възрази Габриел. -

Защото, ако някога излезеш пак от Иран, аз и приятелите ми ще те хванем и ще те убием.

- Как да съм сигурен, че така или иначе няма да ме убиете?

- Защото не сме като теб, Масуд. Когато сключим споразумение, ние го изпълняваме. Освен това-допълни Габриел, - хладнокръвното убийство на заложници никога не е било в наш стил.

Погледът на Масуд се плъзна по снимките с делата му, преди да се впери отново в Габриел.