Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 116

- А когато замина за Англия?

- Лондон го ръководеше, докато завърши доктората си в Оксфорд. Докато започне работа в „Сотбис“, аз вече бях захвърлил униформата и станах уважаван дипломат.

- Ти си поел контрола върху него?

Масуд кимна.

- Но той вече не беше Дауд Гандур, бедно момче от Южен Ливан. Беше Давид Жирар, експерт по антики, който пътуваше по света от името на уважавана международна аукционна къща.

- И мечтата ти се сбъдна.

- Сигурно и твоята.

- Как го използваше?

- Внимателно. Той можеше да отиде на места, където аз не можех, и да разговаря с хора, които не биха ме приближили и на километър.

- Значи си го използвал като куриер?

- Той беше личният ми „Федерал Експрес“. Ако ВЕВАК поискаше клетка на „Хизбула“, да кажем, в Истанбул, да проведе атака, можехме да го направим чрез Давид, от разстояние. Той ни служеше като проводник за комуникациите с клетката и се грижеше за финансовите й нужди. В някои случаи дори координираше доставката на експлозиви и други оръжия. Направо съвършено. -Масуд замълча. - А после и парите.

- От търговията с незаконни антики?

Масуд кимна.

- На Давид му хрумна идеята, докато работеше в „Сотбис“. Знаеше, че могат да се направят големи пари от онези, които са склонни да игнорират закона. Знаеше също, че голяма част от търговията се контролира от един човек.

- Карло Маркезе.

- Приятел на Ватикана - допълни презрително Масуд. - Но организацията на Карло имаше един недостатък. Беше много силна в Европа, но се нуждаеше от изделия от Близкия изток.

- Изделия, които „Хизбула“ можеше да достави.

- Не само „Хизбула“. Много от антиките бяха предмети от Персийската империя, изкопани в Иран. За крат? ко операцията печелеше по няколко милиона долара месечно и всички те отиваха директно в хазната на „Хизбула“.

- После един куратор във Ватикана започна да задава твърде много въпроси.

- Да - съгласи се Масуд. - И купонът свърши.

♦ ♦ ♦

Когато Масуд поиска цигара за втори път, Габриел омекна и му даде едно марлборо от пакета на Яков. Той я изпуши бавно, сякаш подозираше, че няма да получи друга, и внимаваше да не духа пушека към Габриел. Изглежда, ВЕВАК знаеха за отвращението на Габриел от тютюна.

Но това не беше всичко, което знаеха за него. Знаеха, похвали се Масуд, че монсеньор Луиджи Донати, личният секретар на Негово Светейшество папа Павел VII, е помолил Габриел да разследва смъртта на Клаудия Андреати. Знаеха също, че Габриел е открил тялото на грабителя на гробници Роберто Фалконе. Знаеха това, обясни Масуд, защото Карло Маркезе бе споделил с бизнес партньора си Давид Жирар.

- Карло знаеше за твоето разследване още от самото начало - сподели Масуд. - И с основание смяташе, че си заплаха за него. Когато другите членове от мрежата започнаха да се изнервят, той ги успокои, че щял да намери италианско решение за проблема.

- Да ме убие?

Масуд кимна.

- Но първо искаше да научи колко знаеш за дейността му. И организира вечеря в твоя чест. После се опита да те убие, докато ти се прибираше към дома си. - Той поклати бавно глава. - Честно казано, не се изненадахме, когато опитът му не успя. Човекът, когото Карло изпрати да свърши работата, може да е бил достатъчно добър, за да си изкарва хляба в Италия, но не и в нашия свят.