Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 118

- Нямам представа кой ден сме.

- Петък - отговори Габриел.

Лицето на Масуд помръкна.

- Колко часа в петък?

- Зависи.

- Централноевропейско време.

Габриел включи телефона си и погледна екрана.

- Два и двайсет през нощта.

- Добре — кимна Масуд. — Това означава, че има още малко време.

- Кога е атаката?

- Довечера, малко след залез.

- Шабат?

Масуд кимна.

- Коя е мишената?

- Един град, който познаваш добре, Алон. Всъщност - усмихна се иранецът - избрахме го в твоя чест.

¹Нощна молитва (араб.); една от петте задължителни ежедневни молитви в исляма. - Б. р.

33. 

ВИЕНА

Имаше полет в шест и трийсет от Копенхаген, който пристигна във Виена предобед. След като влезе в Австрия с американския паспорт, който удобно забрави да върне на Ейдриън Картър, Габриел отиде до кафето на летището и цял час чете сутрешните вестници, докато забеляза Михаил, Одед, Яков и Ели Лавон да пресичат залата за пристигащи. Последва ги отвън и ги видя как се качват в четири различни таксита. После отиде до черен седан с виенска регистрация и се отпусна отзад. От другата страна седеше Ари Шамрон. Беше зарязал скъпите костюми от вълна и коприна на хер Хелер и отново бе облечен в жълтеникавокафяви панталони, бяла памучна риза и кожено яке. Хвърли цигарата си през прозореца, а колата потегли.

- Изглеждаш така, сякаш не си спал цяла седмица.

- Не съм.

- Само още няколко часа, синко. И всичко ще свърши.

Колата зави по източния аутобан А4 и се насочи към централна Виена. Времето беше отвратително, лапавица, примесена със ситен град.

- Колко сме казали на австрийците?—попита Габриел.

- Узи събуди Йонас Кеслер, шефа на австрийските служби за сигурност, рано сутринта и му съобщи, че страната му ще стане мишена на терористична атака, която не е провокирала с нищо.

- Как го прие Кеслер?

- След като изнесе задължителната лекция за това как светът ставал все по-опасен заради действията на Израел, той поиска да узнае източника на информацията. Както можеш да очакваш, Узи отговори доста уклончиво, което не се хареса особено на Кеслер.

- Знае ли кога ще стане?

- Знае, че става дума за часове, а не за дни, но Узи настоя да му разкажем останалото лично. Всъщност -допълни Шамрон - решихме, че е добра идея ти да проведеш инструктажа.

- Аз?

Шамрон кимна.

- Някои от капризните ни съюзници тук, в Европа, са останали с впечатлението, че ги захранваме с информация за потенциални заговори само за да засилим позицията си. Но ако предупреждението дойде от теб, ще го възприемат като ясно послание, че говорим сериозно. Адски сериозно.

- Защото знаят, че аз не бих стъпил тук, ако не са застрашени много хора.

- Точно така.

- А когато попитат за източника на информацията?

- Кажи, че едно птиченце ти е нашепнало. И продължи.

Габриел замълча за момент.

- Ако Масуд ни казва истината - обади се най-накрая той, - ситуацията вероятно не е по силите на австрийците. Тук трябва да се пипа точно, Ари. Иначе ще умрат хора. Много хора.

- Можем да стигнем до справедливо решение.

- Колко справедливо?

- Ние спасяваме хората, а те обират лаврите.

Габриел се усмихна. После затвори очи и моментално заспа.