Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 115

- Колко благородно от твоя страна - отбеляза Масуд.

- Уверявам те, че мотивите ми са напълно егоистични - отговори Габриел. - Чака ни дълга нощ.

- Откъде искаш да започнем?

- От началото.

- В началото - изрецитира Масуд - Бог създаде небето и земята. После създаде евреите и развали всичко.

- Да прескочим няколко години от календара, какво ще кажеш?

- Колко напред?

- Давид Жирар - отговори Габриел, - или Дауд Гандур

♦ ♦ ♦

Той заяви, че е невъзможно да се разкаже историята на Дауд Гандур, без първо да разкаже историята за злочестата израелска окупация на Ливан. В началото на Габриел не му се искаше да разрешава на Масуд да се тупа триумфално в гърдите, но бързо осъзна, че това е рядка възможност, която не бива да отхвърля. И той седна търпеливо, сплел ръце на масата, докато Масуд разказваше как иранците се възползвали умело от хаоса в Ливан, за да заложат смъртоносен капан за стотици израелски войници.

- Вие дойдохте в Ливан, за да унищожите ООП - заяви той, дразнейки леко Габриел, - а на тяхно място оставихте „Хизбула“.

Докато говореше, Масуд свали маската на оскърбен политически заложник и се превърна в университетски професор, водещ малък семинар. Наблюдавайки го, Габриел разбра защо е преуспял в безмилостния свят на Революционната гвардия и ВЕВАК. В една паралелна вселена, Масуд можеше да стане известен юрист или държавник в някоя нормална страна. Вместо това, бурна-та история на исляма и тази на Близкия изток се бяха сговорили да го превърнат в организатор на масови убийс-тва. Въпреки това, Габриел не можеше да не изпитва неохотно уважение към него. За да потисне това чувство, той поглеждаше към увеличените снимки с делата на Масуд. Масуд също поглеждаше към тях. Изглежда, се гордееше особено с една - онази, на която се виждаше димът от казармите на американската морска пехота в Бейрут. Събитието, каза той, било вододел в историята на американската намеса в Близкия изток. То показало, че Америка е беззъба и ще си плюе на петите веднага щом види кръв. И това направило огромно впечатление на млад ливански шиит на име Дауд Гандур.

— Няколко часа след атаката той отиде при агента на „Хизбула“ в своя квартал в Южен Бейрут. Но имаше един проблем - допълни Масуд. - Наскоро Гандур бе приет в Сорбоната в Париж. Заяви, че вместо това иска да остане в Ливан и да се бие с израелците и американците. Агентът, имаше по-добра идея. Посъветва Гандур да продължи образованието си. А после се обади на мен.

- Значи, Гандур е бил ирански агент от самото начало?

- Имаш твърде праволинейно мислене, Алон. Не забравяй, че ние действахме активно На почти всяко ниво от създаването на „Хизбула“ още от самото начало. Самата „Хизбула“ беше ирански агент.

- Кой го ръководеше?

- Бюрото ни в Париж. Когато не учеше, той ни помагаше да следим иранските изгнаници и дисиденти, които се организираха в Париж след падането на шаха.