Читать «Отписаният» онлайн - страница 96

— С една дума, оформя се някаква закономерност? — рече главният.

Министрите се спогледаха, заместниците им наведоха очи.

— Да не искате да кажете, че нашите помощници, които падат по същия начин убити, могат да се поставят наравно с тия деятели? — попита ръководителят на Министерството на вътрешните работи и кой знае защо се обърна към мен.

— Съвсем не твърдим подобно нещо — отговори вместо мен Костя. — Засега можем само да констатираме фактите.

Почувствах, че някъде по високото нещо започна да се сгъстява и оформя. Наистина, какво общо има между убития банкер, двамата помощници на министри и убитите от същата ръка или по същия начин? Ако започнеш да се ровиш, като нищо може да си изкопаеш собствения гроб или гроба на кариерата си.

— Какво знаете за убиеца? — попита министърът на вътрешните работи, като прекъсна продължилото мълчание.

— Фоторобот — казах и кой знае защо извадих едно копие от куфарчето си.

Веднага го грабнаха от ръцете ми и листът тръгна по редиците. Сякаш са могли да видят това лице така, както си седят в министерствата.

Празно любопитство, нищо повече…

— Та аз го познавам! — изведнъж възкликна министърът на отбраната, който до този момент мълчеше. — Само не мога да си спомня откъде. Не ми ли вярвате? Съвсем скоро го видях! Казахте — той се обърна към мен, — че ваш колега сега е в Барнаул със снимката на предполагаемия килър и не може да излети…

— Не може да отпътува — уточни министърът на вътрешните работи. — Разпореди се да го качат на изтребител. И право тук!

Всички започнаха да се усмихват. Ех, че го каза. Сега ще стане ясно, че няма гориво, резервни части, че финансите са недостатъчни.

— Може ли да се обадя оттук? — попита министърът на отбраната домакина на кабинета. — Защо пък не, това е идея. Там имаме авиобаза. Изтребителите са полуразглобени, но ще измислим нещо.

Всички се засмяха. Познаха от раз.

— Какво се смеете? Затова пък транспортната авиация действа — каза министърът на отбраната и избра номера.

— А твоите момчета ги използват за бизнес курсовете си — намигна на присъстващите ръководителят на МВР. — Пари правят. Затова транспортната винаги е готова. Поне делят ли с теб?

Пак се засмяха всички. Много им е весело, помислих си. Имат нужда от разтоварване. Обективно погледнато, не е голяма вината им за това, което става. Но чак толкова да се веселят — не разбирам.

— Фамилия, име и презиме, в кой хотел е отседнал? — попита министърът на отбраната и погледна към мен.

— Полковник Грязнов, Вячеслав Иванович — отговори Костя, като гледаше министъра на вътрешните работи. Да ви видим сега вас.

Лицето му се издължи. Но не се направи, че не познава сътрудника си.

— Вячеслав Иванович? Че той е един от най-добрите ми ченгета, поверил съм му временно Московската криминална милиция. Веднага ще го намерим! В кой хотел е?

Я как се разтърчаха, помислих аз. Заради себе си ли се изплаши, или заради Слава?

— С бездомниците — отговорих. — На гарата. Проси милостиня. Понеже от три дни не може да си купи храна. Едва успя да се обади.