Читать «Отписаният» онлайн - страница 95

Фридрих Незнански

— Безобразие! — обади се министърът на вътрешните работи и очилата му святкаха към нас. — Толкова време убиха…

— Искахте да кажете: толкова хора убиха — поправи го меко Костя и ми стисна ръката. Значи стой мирно, като не те закачат.

— А какво всъщност ви пречи да намерите убиеца? Или са няколко? — попита вътрешният министър.

— Сега ще кажат: липсата на финансиране — въздъхна някой отзад и всички се засмяха тъжно.

— Точно така! — не издържах аз. — Началникът на МУР, член на моята група, в момента е в Барнаул, трети ден не може нито да си тръгне, нито да закуси. Защото е свършил парите си, изхарчени за получаване на веществени доказателства, с други думи — за предметите, върху които са открити, следи от ръцете на предполагаемите убийци. До ден-днешен не можем да откупим куршума, поразил по същия начин един националист от Украйна, защото колегите му са поискали за него петстотин долара залог. А как да сравним куршумите, по всичко изглежда, че са изстреляни от едно и също оръжие?

— Какво ви казах! — обади се пак същият глас от задните редици, но този път без особен успех.

— Не разбирам за какво говорите? — попита недоволно министърът на вътрешните работи и погледна главния прокурор. — Другарят има нужда да оправдае собствената си несъстоятелност. Не може ли повдигнатият въпрос да се реши на съответното равнище и в работен порядък?

Всички закимаха дружно. Тук един след друг убиват хора, все ценни кадри, а този от особено важните решил да използва благоприятните обстоятелства за свои интереси.

Костя се наведе над ухото ми:

— Изпроси ли си го? Сега разкажи как изкара парите за куршума.

— Може ли да попитам другаря… Турецки? — Шефът на сигурността поиска разрешение от главния. — Колко жертви са паднали от ръката на предполагаемия убиец или убийци?

Трябваше да знае цялата информация служебно.

— Днес шестата — отговорих.

— По-конкретно, какви хора са? — Главният се усмихна едва забележимо. Явно ни съчувстваше.

— Шест човека! — изрече възмутено вътрешният министър.

Това можеше да означава само едно: и още не сте ги отстранили?

На устата ми беше да кажа, че тъкмо МВР отговаря на първо място за разкриваемостта на убийствата, и да напомня, ако не знае, че в моята група работят и негови сътрудници начело с Грязнов. Именно Грязнов сега мизерства на барнаулската гара.

— Пръв бе убит банкерът Салуцки — започнах спокойно аз. — После прессекретарят на вицепремиера, после полевият командир на чеченските сепаратисти, после украинският националист Меланчук…

— Тези си го заслужаваха — кимна вътрешният министър. — Меланчук агитираше и събираше доброволци за Чечня.

Както го гледах, и се запънах. Ето ти новост. Не съм обърнал внимание… Пак Чечня!

— После по същия начин е убит телохранителят на премиер-министъра на Турция — обадих се аз. — Може да е случайност.

— Тук мога да подскажа — прекъсна ме шефът на сигурността. — Това е доверено лице на премиера, най-близкият му помощник. Между другото, миналата есен идва в Чечня. После натам потекоха пари и оръжие.