Читать «Отписаният» онлайн - страница 93

— Здрасти, Сашка! — до мен долетя неповторимият му хрипкав глас като след хубав махмурлук.

— Как върви работата?

— Върви при теб, при нас пълзи — отвърнах. — Намери ли нещо?

— Наложи се да пообиколя. Семейството му се преместило при майката на жена му, на сто и четирийсет километра оттук. Но намерих отпечатъци. Заснех няколко на дактилоскопична лента, ще донеса и няколко натурални. От бръснача, от огледалото… Чуваш ли?

Прекрасно! Спогледахме се с Костя. Не отиваме с празни ръце. Засега нямаме окончателен резултат. Но сме на път. В някоя графа на статистическия отчет шефовете ще сложат чавка. Това означава, че ще ни оставят на мира, ще имаме още малко време. Седмица-две. А през това време нашият убиец, ако не е свършил патроните, ще оправи още един-двама клиенти. Макар да е възможно те да си го заслужават.

— Кога пристигаш? — извиках в слушалката.

— Нямам пари за билет! — изръси той. — Трето денонощие живея на гарата. Храня се с подаяния.

Повярвах, но разбрах, че е пропил всичко.

— Изобщо не е това, което си мислиш. — Слава възрази горещо, след като отгатна мислите ми. — Наложи се да изкупувам предмети с отпечатъците на Прохоров. Изпрати поне нещо с телеграфен запис. Барнаул, централна поща, до поискване. Край, свършвам. — И затвори.

Погледнах към Костя.

— Константин Дмитриевич, кога ще свърши това? Нашите сътрудници са принудени самоотвержено да гладуват, да харчат за представителни разходи парите, които им се полагат за хранене, път и хотел.

— Защо, да не е поръчвал угощения с роднините на Прохоров? — измърмори Костя.

— Помисли! В Барнаул Слава живее от подаяния! И спи на гарата заедно с бездомниците — възкликнах аз.

Ирина изохка и затули с длан устата си.

— И Володя гладува в гостоприемната Украйна, защото ние, неговите началници, не сме се избавили от останките на развития социализъм — че може за всичко да се разчита на ентусиазма на широките маси! Този ентусиазъм свърши, така да знаете. Чудесно сте информиран по какъв начин се сдобих с ония петстотин долара, за да се разплатим с украинските фашисти за куршума, поразил помощника на техния вожд!

За малко да се издам. Ирина пак ахна, но вече не затули устата си.

— Впрочем Володя върна ли се оттам? — поинтересува се сухо Костя. — Оздравя ли?

— Трябваше от приличие да започнете с втория въпрос — рекох аз и изгледах под вежди жена си. Сега ще ме изяде! Върви обяснявай къде и по какъв начин си изкарал проклетите долари. В същото време сме бедни като църковни хлебарки, защото църковните мишки отдавна умряха от глад.

— Постави този въпрос там, на оперативното съвещание — продължаваше Костя.

— Ще го поставя, ще кажа! — продължавах да кипя. — А ти, както винаги, ще премълчиш?

— Стига истерики! — обади се Ирина. — Твоят Грязнов се натряскал там без теб и ти ще се изядеш!

Най-накрая тя се справи с копчето, което ми бе подарила официалната любовница, и се отмести малко, като ме огледа критично: ставам ли, или не ставам да седя до министри и генерали?

— Стига толкоз! Вземай го! — рече тя на Меркулов. — Клиентът е готов. Само че искам да те попитам, скъпичък, защо не вземеш и на същото място и по същия начин, за който не питам, да изкараш и за семейството си петстотин долара?