Читать «Отписаният» онлайн - страница 75

Володя имаше треска. Само му трябваше да се разболее. Мечтаеше за таблетка аспирин „Байер“, дори почувства как при разтварянето му в чашата водата шушне…

— Зле ли ви е? — попитаха го.

— Май се разболявам. — Той се усмихна. — Но не ми обръщайте внимание. Може ли да ви помоля за едно копие от балистичната експертиза по делото за убийството? Трябва да сравним резултатите, разбирате ли? Да сверим вашия куршум с нашите.

Началниците се спогледаха. Зад полуотворената врата на лабораторията надничаха сътрудниците от градското управление и експертизата. Сигурно са чули за идването на важната клечка от самата Москва. А важната клечка едва дишаше.

— Случайно да имате аспирин? — попита Володя.

Имаха. „Байер“. Значи положението не е толкова лошо.

Той изчака, докато топлината започна да се разлива по тялото му и да прогонва главоболието. Има на разположение няколко минути, докато действа таблетката.

— Много ви моля… Билетът ми е чак за утре. Ако днес направим фоторобота и получа копията от материалите от балистичната експертиза, ще можете ли да ми уредите билет за нощния влак?

Те пак се спогледаха. При тях всичко се съгласува. Но нали има някакви споразумения за съвместна дейност на правозащитните органи? Самият той е чувал нещо.

— Разбирате ли — той е фашист! — съобщи на ухото му началникът на градското управление, полковник от милицията, Володя не запомни името му.

— Кой е фашист? — учуди се Володя.

— Този Меланчук. Затова си имахме много разправии с тях. Той им беше координатор. Нещо като референт.

— Намеквате, че дори не се каните да търсите убиеца? — попита Володя.

— Не, защо, възбудено е следствие. Престъпникът се издирва. Но имаме толкова други проблеми. Толкова убийства, и то шумни, загиват хубави, нормални хора — полугласно поясняваше другият полковник, началникът на криминалната милиция.

— Намерихте ли куршума? — поинтересува се Володя.

Пак се спогледаха. Ама че публика. Страх ги е да не кажат нещо излишно.

— Разбирате ли… там вече работят неговите хора. Заканват се лично да намерят убиеца. Не ни вярват.

— Разбирам ги — уморено каза Володя.

— Възможно е при тях да намерите куршума. Възможно е да намерите общ език с тях. Все пак той не е бил последният човек там. Бил е координатор.

— Остава да се надявам на това. — Володя погледна Дмитро и Микола. Засега тяхната работа не вървеше. — Само че къде ще намеря тези националисти? Можете ли да ме свържете с тях? Да речем утре?

Полковниците пак се спогледаха.

21.

— Какво означава координатор? — попитах Фрязин. — Разбра ли?

— Секретар по общите въпроси — отвърна пресипнало моят помощник.

— Лежи, лежи, не ставай — спрях го аз, защото разговаряхме у тях. След посещението си в братската република той лежеше с температура. Майка му го наливаше с чай с малина, че и мен покрай него. Правех му само компания, предпочитах чаша коняк.