Читать «Отписаният» онлайн - страница 73

— Добре — изломоти той. — Ето ви вестника, ще ви намерим и свидетелите. И на мен сякаш са ми познати. Чувал съм някъде имената им.

— Ходят в Москва за стока — поясни Володя. — Там ги ограбили техни землячки. Може да са ви търсили.

— Май имаше нещо… Ще ви ги доставим. Само че не можем да направим фоторобот. Потърсете градското управление. Там имат научно-технически отдел, експерти и прочие.

— Някой ще ми преведе ли пълния текст на статията? — попита Володя.

— Ей, всички московчани сте такива… — Началникът се размърда на стола, сетне стана. — Пристигате при нас, а не желаете да знаете езика ни. А ние сме длъжни да ви превеждаме на вашия!

— Няма ли да преведете? — въздъхна Володя.

— Защо, ще ви намерим преводач, а вие се пазарете с него. — Той сви рамене. Върху полусънното му лице се появи нещо като съчувствие. Изглежда, бе разбрал от подчинения си от гарата, че този руснак вече е без пукнат грош. Ошушкали са го.

— Но разберете, това е и във ваш интерес — рече Володя и отново въздъхна. — Нали е убит ваш гражданин. Нали и вие търсите убиеца.

— Аз не търся никого. — Началникът махна с ръка и пак седна. — Моята работа е да се грижа за реда. Да търси прокуратурата, криминалната… Добре де, ще ви преведа, щом е тъй. Михас! — Той извика някого.

Веднага се появи дежурният, който дъвчеше парче пушена сланина и бършеше с ръкав устата си.

— Какъв е този вид? — попита началникът на руски и доста учуди подчинения си. — Срамота е пред госта от Москва. Върви си дояж, от сутринта дъвчеш, а си все така кльощав. Жена ти не те ли храни? Казах, излез. И ми донеси „Радянски вестник“. От вчера. Разбра ли?

Дежурният изскочи като попарен. В тишината се чуваше как провинилият се си дояжда зад вратата сланината и от бързане се задавя.

Началникът погледна госта.

— Така живеем без вашите енергоносители… Май се смеете?

— А, и при нас се случва. — Володя сви рамене.

— Как е там, Москва стои ли на мястото си? Отдавна не съм ходил. Пък и честно казано, нямам желание. Напълнило се е с черни. Не мога да понасям тия негри! При нас имаше един, беше изпуснал влака си, та го арестувах за десет денонощия за извършване на естествените нужди на неподходящо място. Макар че трета година клозетът е закован. То пък откъде ли са намерили гвоздеи. Този черният не можа ли да потрае? До следващия влак? Заради него ми лепнаха наказание, но на ухото ми казаха: правилно, така трябва. А той си извадил принадлежностите, вижте ме значи, и ми полива пейзажа като с маркуч… Насъбрал се народ. Пък той добре облечен, с куфарче, не можеш да познаеш какъв е… А вие се церемоните с тях. Казват, че Москва вече не е Москва, пълна била с черни и с ония с големите носове… Ей, Михас, какво стана с теб?

Вратата се отвори, дежурният подаде вестника, като продължаваше да дъвче. Началникът сложи очилата си и заприлича на счетоводител.

— Къде, къде… Аха, ето.

Володя слушаше с притворени очи. Чувстваше как болката в главата му се усилва. Стараеше се да не пропусне нещо важно.