Читать «Отписаният» онлайн - страница 74

— Какво ти казах! — Началникът вдигна очи към Володя. — Видях го наскоро. По телевизията, когато ОМОН разгонваха митинг на „Крешчатик“. Националистите… Искат да скъсаме с Русия. Да ти кажа ли, пълни идиоти. Сега е кучешки студ, парното почва през декември, а може и хич да го няма. У вас в Москва парното от октомври ли започва?

Володя кимна, като усети, че краката му замръзват.

— Вие нямате такива — продължаваше началникът. — Вашите са други. Искат със сила да ни върнат. Като провинила се съпруга. Честно да ти кажа, аз не съм против. Омръзна ми да студувам. И този гаден навик! — Той прокара ръка през гърлото си.

— И кога ще мога да видя нашите свидетели? — попита Володя и усети как от гласа на домакина в ледения кабинет главата започва да го боли още повече.

— А, замръзна ли! — рече началникът, сякаш Володя бе виновният. — Свикнали сте там на топло. А при нас правим икономии, дявол да го вземе! Михас! Къде изчезна?

Михас пак си подаде дъвчещата физиономия.

— Дай му имената и адресите — каза началникът на Володя. — Михас веднага ще ти ги намери. И веднага ще ги изпратим в управлението.

— Случайно да имате нещо за главоболие? — Володя се намръщи, като усети, че започва да му се гади от миризмата на чесън, която сега се носеше около Михас.

— Не. — Той сви рамене. — Нищо не ни остана. Само идиоти с карбованци. Ами защо си се облякъл толкова леко, драги, като си тръгнал за насам? Мислел си, че у нас е топло, юг? Поне ял ли си нещо днес?

Володя си спомни, че наистина не е ял. Поне днес.

— Почакай, сега ще ти донеса нещо, докато Михас се размотава наоколо.

Смигна му, надигна се тромаво от мястото си и излезе от кабинета.

Володя продължаваше да седи с притворени очи. Сега му липсва само да припадне от глад. И какво излиза? Засега е трудно да се свържат тези четири, да, вече четири убийства, да се разбере приликата им. Двамата убити са явни мерзавци. Турецки настоява, че трите убийства са свързани по някакъв начин. Да вземем почерка, изключителното майсторство на стрелеца…

Какво друго? Двамина са свързани по някакъв начин с помощника на заместник-министъра на отбраната. И него си го бива. Какво ще каже Александър Борисович, като разбере за четвъртото убийство? Отличаващо се от системата, ако изобщо има такава.

Когато в кабинета влезе началникът, Володя бе заспал. Той разтри слепоочията му и му даде да помирише нещо. Володя отвори с усилие очи и видя пред себе си парче домашна селска сланина, посипано с едра сол, и филия черен хляб. И две скилидки чесън. Не пожела да хапне. Поиска чай, за да овладее тръпките по цялото си тяло, да се стопли.

— Сега ще отидем двамата в управлението, може парното там да работи — рече началникът.

Добре ще е поне малко да се стопля, помисли Володя.

Нямаше чай. Само вряла вода. Като на гарите из необятната родина след войната. Слава богу, че се намери захар. Липсваше само печка „циганска любов“…

В управлението бе топло. Там бумтеше „циганската любов“, за която си спомни преди малко Володя.

Дмитро и Микола вече чакаха в лабораторията на научно-техническия отдел в градското управление. Седяха мирно и тихо, гледаха екрана, където като в калейдоскоп се сменяха очи, вежди, уши, носове. Засега вдигаха рамене: „А бис его знает… Мабуть, и так.“