Читать «Отписаният» онлайн - страница 63

— Многословно и нищо конкретно — рекох аз. — Но като цяло правилно си постъпил. Трябва да се намерят следите. Той трябва да бъде претръскан хубавичко. Какви са тези намеци за изтичане на информация? Знае ли нещо?

— Само блъфира — отвърна Слава. — Много е пъргав този Горюнов. Като слон в стъкларски магазин. Надул корема на професорската дъщеря. Нещо не се получило. За което татенцето се постарал да го изгони, макар нашият Серьожа, сегашният помощник на генерал Тягунов, да е давал големи надежди като бъдеща национална ценност. В армията, много ясно, давал тон при всяко пеене. Повредил гласните си струни по време на преглед на строевата подготовка през зимата.

— Има от какво да се озлоби — съгласих се аз.

В това време, без да чука, влезе Лара и сложи пред нас две кафета. Слава погледна изразително първо нея, после мен. Чул е нещо. Но аз нямах намерение да променям темата на разговора ни, още повече в нейно присъствие. Не знам защо Лара не излизаше.

— Александър Борисович, ще ви бъде интересно да знаете, че онзи Володя Фрязин, дето го командировахте, няколко пъти се опитваше да се свърже с вас от Украйна — каза тя. — Точно във ваше отсъствие, когато по заповед на съпругата си спешно заминахте за вкъщи.