Читать «Отписаният» онлайн - страница 61

Напоследък редовно се карахме. Това винаги бе прелюдията на страстно примирие в полутъмното й жилище. А поводите бяха моят застой в разследванията или нейните неуспехи в личния живот.

Тя не се отказваше да мисли, че може да ме получи като законен съпруг. Днес това съвпадна със съкрушеността ми по повод бездарното разследване на двете убийства.

Гледах как отива към вратата, плавно и невъзмутимо, после отидох до компютъра й и взех кутия със сок, като я огледах предварително. Веднъж така доизпих чашата й и съм се изцапал с червилото й. За мен си остава загадка как забеляза жена ми — на светлината на нощната лампа, в полутъмния коридор, когато се върнах от „приятелска вечеря“.

Не стига това, ами определи номера на червилото, а беше и прекрасно информирана, че го използва именно Лара.

Никога нямаше да помисля, нямаше да заподозра, че жена ми, преподавателката в музикално училище, има следователски способности. С какъвто се събереш — не намерих друго обяснение.

Трудно загладих този конфликт с помощта на безупречно алиби — научих този номер от моите подследствени (мисля, че те биха се гордели с мен) — и се зарекох повече да не правя фалове.

Лара се върна след половин час. Сложи на писалището ми вестника и наведе очи, сви устни, а ръцете си сложи на корема. Същинска съгрешила ученичка, извикана при директора.

— Много се забави — рекох сърдито.

Щях да добавя още нещо, ако не бях почувствал физически как зад вратата на кабинета ми животът е спрял и замрял, утихнаха дори компютрите — всички даваха ухо на разговора ни.

За всички отношенията ни с Лара бяха като филма „Санта Барбара“ на работното място. Нещо такова безкрайно и неопределено.

Лара не отговори на упрека ми и излезе.

Разсеяно прелистих последните броеве. Май това: Във връзка с преминаването на друга работа… Много ясно. Тези хора не остават без топло местенце. Когато ви изритат, Александър Борисович, тук никой няма да пророни една сълза. Лара ще се утеши с новия шеф. Така ще е, защото не разполагате с опасна информация за тези, които на прощаване ще ви стиснат ръката.

Така. Ръководел… Забелязан там и там… Хм. Привърженик на силовото решение на чеченския проблем. Аз също. Наистина, не толкова бездарно.

Бандитът трябва да бъде разоръжен и наказан. Страх ме хваща да гледам географската карта на отечеството, то е като огромен бик, натъкнал се на кавказкия кинжал.

По-нататък. Нефт… Става по-топло. Всякакви квоти и облекчения. А иначе — нищо особено. Свалили го — свален. Трябва свежа кръв. Като за хирургическа операция. Това е всичко…

18.

Из магнетофонния запис от разпита на свидетеля С. А. Горюнов:

Грязнов: И тъй, да започнем. Ако обичате, говорете направо в микрофона.

Горюнов: Едно, едно… Чува ли се?

Грязнов: Чува се. Запис.

Горюнов: Питайте!

Грязнов: Стори ми се, че искахте отначало да направите някакво изявление.

Горюнов: По-добре попитайте нещо.

Грязнов: Как се запознахте с покойния Салуцки?

Горюнов: Пристигнах в Москва след уволнението ми от армията. Не познавах почти никого. И той ми помогна. Запознахме се в билярдната.

Грязнов: Един момент. Нали ви заплашваше затвор?

Горюнов: Да. И той ми намери добър адвокат.

Грязнов: Припомнете в какво ви обвиняваха.

Горюнов: Учех в консерваторията. Бащата на моята приятелка беше заместник-ректор там. Накратко — тя забременя. Аз отказах да се оженя веднага за нея. Бях сополанко. Не си представях много неща. И татенцето ме изгони. После ме прибраха в казармата… И…

Грязнов: Ясно. Решихте да си разчистите сметките?

Горюнов: Нещо такова. По-точно — да се обясня. Да погледна детето. Дали прилича или не. Не ме пуснаха. Беше вече се омъжила за някакъв преподавател. Започнах да се разправям. Извикаха милиция. Наложи се да употребя юмруци.

Грязнов: Ясно. Състояние на афект.

Горюнов: Същото каза и моят адвокат.

Грязнов: А как така изведнъж започна да ви помага? Говоря за Салуцки?

Горюнов: Първо му помогнах аз. Беше изгубил всичко. Гледам, човекът преживява… Подхвърлих му мангизи.

Грязнов: Извинете, откъде имахте пари след армията?

Горюнов: Търговска тайна. Мога ли да отговоря така?

Грязнов: Можете, естествено. Ако желаете да ви подозирам още повече.

Горюнов (след пауза): Интересно, а в какво?

Грязнов: Да не се отвличаме.

Горюнов: Но нали сам дойдох при вас. Казах, че познавах и двамата, дето ги гръмнаха. Исках да ви помогна…

Грязнов: Да ви налея ли вода? Не? Тогава се успокойте.

Горюнов: Аз съм спокоен. Вие се успокойте.

Грязнов: Да ви припомня, ако сте забравили. Да, вие сам дойдохте в следствените органи, изплашен за живота си. Не е ли така?

Горюнов: Защо да крия? Да, страхувам се. А нима опасността не се усили, след като дойдох при вас?

Грязнов: Може и така да е. Но друго ме интересува. Какво свързва вас и ония двамата, които вече са убити? Кой стои зад това? Какви са мотивите и обстоятелствата? И кой е изпълнителят? Предполагам, че такъв килър не струва евтино.

Горюнов: Сто хиляди долара, не по-малко.

Грязнов: Виждате ли. За какво се дават такива огромни пари? Къде са корените на престъпленията?

Горюнов: Мислех, че вие ще ми обясните.

(Секундна пауза. Чува се въздишката на Грязнов.)

Горюнов: Не исках да кажа това. Мислех, че ще ми помогнете да се ориентирам и по този начин да избягна опасността.

Грязнов: Ще се опитаме. И тъй, с какви пари бе основана банка „Лютеция“?

Горюнов: Не знам. И аз се чудя. До ден-днешен се питам. Какъв вариант на отговора ми повече ви удовлетворява?

Грязнов: Тогава от какво се страхувате? Ако искате да получите спасителен шанс, трябва да сте откровен с нас. Разбирате ли? Нали вие сте запознали убития банкер с другия банкер, Саврански.

Горюнов: И това ли знаете?

Грязнов: Я не се преструвайте! За кого щеше да е интересен вашият приятел Салуцки, ако нямаше банка? Точно тук трябва да се рови, ако не разбирате по друг начин.

Горюнов: Мога само да предполагам.

Грязнов: Хайде, предполагайте.

Горюнов: Тази мисъл, по-точно догадка, току-що се появи в главата ми… Бих искал да помисля. Правилно ме разберете, ако ви кажа предположението си, за мен може да стане по-опасно.

Грязнов: Не ни ли вярвате?

Горюнов: На вас вярвам. Но нима при вас няма изтичане на информацията? Кажете ми честно.

Грязнов: Всичко се е случвало. Което е вярно — вярно е. А вие откъде знаете?

Горюнов: Е, аз не ви казвам: „Моля, първо затворете каналите за изтичане на информация, после ще разговаряме.“ Но все едно. Записвате показанията ми с мое съгласие, а откъде да знам в чии ръце ще се окаже после този запис?

Грязнов: И какво предлагате? Щом сте направили такова заявление и то е записано, ако има изтичане, както казвате, тогава още повече ще се стараят да ви премахнат, как не разбирате? Говорете, щом сте започнали.

Горюнов: Трябва да помисля. Да претегля всичко. И моля да осигурите моята безопасност.

Грязнов: Как така?

Горюнов: Арестувайте ме. И ме затворете в единична килия. Там ще помисля.

Грязнов: С удоволствие, но няма доказателства за вината ви в конкретното престъпление.

Горюнов: Не се съмнявам. Имайте предвид, че съм най-ценният ви свидетел.

Грязнов: Ако дадете ценни показания, тогава ще ви осигурим безопасността. А родното ви Министерство на отбраната не може ли да ви помогне и да осигури безопасността ви? Да помогне на вас и на нас?

Горюнов: Не им е до мен. Но ако министърът на вътрешните работи се обърне към Генадий Матвеевич…

Грязнов: Отбелязвам си. Колко време ви трябва за размисъл? Ден-два?

Горюнов: Мисля, че седмица.

Грязнов: Но през това време могат да убият още някого.

Горюнов: Но аз ще остана жив.

Грязнов: Завършваме записа на вашите показания. Непременно ще се обадим на шефа ви. Следствието очаква от вас помощ и правдиви показания по даденото дело.