Читать «Отписаният» онлайн - страница 52

Значи огледали са раната, входния отвор, спомнили са си къде е бил застанал, преди да го уцели куршумът. И са разбрали откъде е стреляно…

— После се качиха в колите — спомни си тя. — И пак с викове, със страшни псувни, а някои и със сълзи подкараха в тая посока, откъдето може да е дошъл изстрелът.

— Значи не е от планината — попитах аз, — тогава откъде е стреляно според вас?

— Малко по-отстрани — каза тя. — Мисля от стотина метра, не повече… После, когато излязохме на двора, по-точно, когато ни изгониха на двора, аз май чух шум от кола.

Картината ставаше все по-правдоподобна. Изстрел от около стотина метра. Също е много трудно да се улучи, още повече в една точка. И нощният прицел трябва да е превъзходен. Виждал съм наш мерник. Тежък, тромав, на голямо разстояние целта се вижда доста размито, все едно гледаш нашенски телевизор с нашенска антена. Чувал съм за френски и немски инфрачервени мерници. Ако ги сравняваме с нашите, разликата е от небето до земята. Но може ли от такова разстояние с него да се различи човек, излязъл в сумрака по нужда?

— Да можем да видим куршума… — въздъхна Слава.

Разбирам го. Куршумът е у чеченците. Да имахме още някой детайл, някоя подробност, от която да разберем, че е стрелял същият човек. Засега го потвърждава необикновената точност на стрелеца. Само тя. Единствената сламка. Меркулов ще започне да вдига рамене: оставете ме… Да тичаме презглава в огнения ад на Чечня? И за какъв дявол? Какви са доводите ви, прелюбезни Александър Борисович? Подсказва ви вашата прехвалена интуиция и нищо друго?

И ще е прав. Единственото, което обединяваше двата първи трупа, освен точността на снайпериста, бе познанството им приживе със Сергей Горюнов.

Слава ме погледна право в очите. Още едно неразкрито убийство на територията на Русия: Чечня засега официално е в състава на нашата федерация.

— Да извикаме ли Горюнов? — попита той.

Намръщих се. От гледна точка на следствието, разбира се, че разпитът му е необходим. Май вече казах, че Горюнов не ми е приятен. Не е професионално, но нищо не мога да направя.

Слава четеше информацията от челото ми. И затова след малко добави:

— А ти си представи за момент, че той също е бил познат по някакъв начин с убития. Значи е ценен свидетел!

16.

На сутринта след лова и угощението генерал Тягунов не се събуди в най-добро настроение. Главата му бучеше, в устата му сякаш бяха нощували полкове мравки. По стената важно се разхождаше дълга рижа хлебарка и се почесваше. Проклятие! Ловът е хубаво нещо, но след приключване на работата. Не бива да започваш с нещо, с което е редно да завършиш. Върви сега, че посочвай съществуващите недостатъци. Няма да те разберат правилно. Ще започнат интригите. Току-виж изпратили в столицата рапорт за аморалното поведение на инспекторите от Генщаба. И какъв беше този хитрец, който непрекъснато се мотаеше в краката им и не знаеше как да им угоди? По-точно — знаеше. И то много добре.