Читать «Отписаният» онлайн - страница 31

— Но това не пречи на Генадий Матвеевич да строи вила — вмъкнах аз.

— Оставете го на мира с тая вила — с досада ме прекъсна банкерът. — Тя няма връзка. Строителството започна отдавна, когато всичко беше наред с Паша, сина, когато учеше тук във висшата школа, бе най-добрият от добрите, за което получи капитански чин. Тогава се сдърпа с баща си. Също като вас го укоряваше… Офицерите, казва, няма къде да живеят, а ти си строиш палат. На първо място трябва да е семейството, ето кое все не проумяваме. Семейството е висша ценност! Не ме е направил човек родният колектив. Баща му, разбира се, му говори на шега, виж каква жена имаш, сигурно скоро ще имаме пълна къща с внуци. Къде ще ги заведа? Не сте ли виждали бившата вече жена на Паша Тягунов? Поне на снимка?

— Не се е случвало.

— А аз, като я видях за първи път, изгубих всякакъв интерес към „Плейбой“ и разни от сорта!

— А преди интересувахте ли се? — полюбопитствах аз.

— Е, все пак съм мъж — изпъчи рамене Саврански. — По наше време ние с вас много работи не сме виждали, много сме изпуснали. Та се налага да наваксваме.

Той се надигна от бюрото и ме изпрати до вратата.

— Винаги съм на ваше разположение. — Той учтиво наведе глава. Пак усетих потната му длан. — По всякакви въпроси… — И притисна ръка до сърцето.

11.

Фьодор Земляков, прессекретарят на вицепремиера, бе обаятелен и лъчезарен. Журналистките го бяха наобиколили и не го пускаха, като продължаваха да задават вече несъществени въпроси. След надутите и извънредно сериозни към себе си и мисията си правителствени чиновници новият прессекретар бе просто душичка. Освен това мигаше и потреперваше от светкавиците, смущаваше се, когато хубавиците с тефтери и касетофони нахално го разпитваха за личния му живот и предишната месторабота.

— Женен съм, имам две деца, очарователни момичета, работил съм в Комсомола, сетне в органите. Не, никога не съм работил във вестник. И не съм се снимал в киното въпреки предложенията на модерни режисьори. Предпочитам брюнетките. Но ако някоя блондинка се окаже на висота… Той се усмихваше смутено, а журналистките, сред които имаше и блондинки, се смееха радостно.

Такъв млад и непосредствен — просто прелест!

Прессекретарят излезе от Белия дом, заобиколен от тях. Те го изпратиха чак до колата му, като продължаваха да го питат Бог знае за какво.

До колата той се обърна с лице към тях и с гръб към хотел „Мир“. В пресечната точка на мерника се виждаше само горната част от гърба и главата му, непокрита въпреки лошото време. Бе с модна прическа. Оставаше да се изчака за по-сигурно кога ще стихне вятърът.

Снайперистът не се съмняваше, че ще го забавят още, докато му задават въпроси. Той затаи дъх, плавно дръпна спусъка на винтовката към чертата, която дели битието от небитието.