Читать «Отписаният» онлайн - страница 30

— Никой няма да разбере за това — рекох аз и преглътнах с усилие гъстата кафеена утайка.

— Не се съмнявам — отвърна той. — Но аз знам.

— Никой няма да ви убие — уверих го аз. — Не знам защо ми се струва така.

— Сигурно няма за какво? — Той сви рамене. — И затова нямам телохранители като другите, ако сте забелязали.

— И все пак аз на ваше място щях да бъда по-предпазлив. А можете ли да кажете поне приблизително какъв е оборотът на банка „Лютеция“? И на какво се крепи благополучието й?

Той повдигна рамене.

— Това е велика тайна! — отвърна. — Откъде се вземат днес големите пари? Наркотици, оръжие, редки метали — по-скъпи от златото. Аз правя парите си от финансови операции. Мога само да се досещам от какво ги правят другите. — И изразително погледна часовника, който веднага отвърна с бронзов, изпълнен с речна свежест звън. Значи е три след пладне. Време е да свършвам. Бездруго отнех на заетия човек сума време. Но си направих оглушки, уж че изцяло съм зает с кафето си. Впрочем домакинът така и не докосна своето.

— Още един въпрос, ако позволите. Нали много обичате децата, прав ли съм?

— Ако говорите за Сонечка, тя е моят кръст — въздъхна той.

— Говоря за сина ви. — Показах осведомеността си за банкера Саврански, която бях почерпил от справките на МУР.

Преди да отговори, той присви по навик очи.

— Какво по-точно ви интересува?

— Нищо особено. Това не е разпит. Само частна беседа, както се бяхме уговорили.

— Разбрах ви. — Саврански кимна. — Марк е наборник. И аз като баща не съм равнодушен къде и как ще се наложи да отбива военната си служба. Какво искахте да чуете?

— Че нали следва? — учудих се аз.

— Добре сте вие, имате момиче, няма да ходи войник.

Сега Саврански озадачи мен: откъде такава осведоменост? А той продължаваше да се оплаква от сина си:

— Това хлапе заряза института, реши да се захване с журналистика. По-точно влюби се в едно момиче, което учи журналистика. Тя го благословила. И му казала, че когато се озове в Чечня, трябва да й изпраща оттам материалите си — очерци, наблюдения… Как мислите, Александър Борисович, животът на собственото дете струва ли един милион долара?

— Безспорно — съгласих се аз. — Особено ако ги имате.

— Сега ще възразите, че заради него ще отидат да служат други! — възкликна той раздразнено. — Тези други също си имат родители, ще кажа пък аз. И ако всички си мълчат, докато гледат какво става там, това не означава, че толкова ми е безразлична съдбата на моя син!

— Ами синът на генерал Тягунов? Все пак таткото е заместник-министър. А момчето в Чечня.

— Това е истинска семейна драма. — Саврански махна с ръка. — Дори не питайте… Вие сте интелигентен, порядъчен човек, такава ви е работата, разбирам, но все пак си има граници. Имам предвид измъченото бащино сърце. Познавам това семейство нелошо, повярвайте, достойни хора са, макар да се развеждат, жената почти не спи, плаче, не знае къде е синът й, какво става с него. А той не е изпратил нито ред, представяте ли си? Откакто е изчезнал, горките родители не знаят какво да мислят. Впрочем чеченците са предлагали да го върнат срещу откуп. Но се оказало, че става дума за съвсем друго момче.