Читать «Отписаният» онлайн - страница 28

Сега ще започне като счупен грамофон да разказва кога е била основана банка „Лютеция“, помислих аз. Така си баба знае, така бае.

— Банка „Лютеция“ е основана през ноември деветдесет и първа — рече Слава, като прикри очи, сякаш прежалваше Салуцки и банката му. — Ако си спомняте, през ония дни либералната общественост се стесняваше да пита новите богаташи: откъде са паричките ви. Смяташе се за проява на лошо възпитание.

— И го използваше всеки, който поиска — потвърдих аз.

— Обявеният банков капитал не превишава минималната сума, не си спомням каква, но оборотът на финансовите операции расте с приказна бързина. Лихвеният процент е по-нисък, отколкото на другите, а процентът по влоговете по-голям. Мнозина смятаха, че банката бързо ще фалира. Но вносителите се увеличаваха и увеличаваха… Понякога внасяха до милион долара дневно. Просто не знаеха къде да складират тоновете пари. Беше ясно, че тая работа няма да свърши добре. Но банката процъфтява до ден-днешен. Явно за завист на конкуренцията. И ето как завърши.

— Имали ли са длъжници? — попитах аз.

— По-добре да попиташ Саврански — сви рамене Грязнов. — Твоят нов приятел. Но аз не бих си развалял отношенията с него, докато не ти отпусне кредит за вила.

Преглътнах забележката му. Оставих я без отговор, както и много други. Слава ме привличаше не с това, което подсказваше, а с разсъжденията си, те ме навеждаха на неочаквани изводи. Това, което каза два пъти за ноември деветдесет и първа, ме наведе на мисълта, че напоследък убиват тъкмо банкерите, започнали бизнеса си през тази година. С точност до месец-два. Поговориха за парите на партията и забравиха. Но парите, и то големите пари, се появяват именно по онова време.

Трябва да прелистя вестниците от този период. Все повече ми се струва, че шумът около партийните пари е бил за отвличане на вниманието от истинските пари. Може да не съм прав. Но си заслужава да проверя.

— И тъй, докъде стигнахме? — попитах аз.

— Че трябва да поговориш със Саврански за безлихвен кредит за строежа на личната ти вила — отвърна Слава. — И същевременно да го разпиташ за Салуцки. Банкерите не обичат да говорят за колегите си. Особено за мъртвите…

10.

— Или добро, или нищо — каза ми Саврански. — Нали помните древния афоризъм?

— Боя се, че това ще продължава — заявих аз. — И ще се увеличават тези, за които или добро, или нищо.

— Какво намеквате? — Банкерът повдигна гъстите си вежди. — Заплашвате ли ме?

— Опитвам се да открия потенциалния ви убиец.

— Е — той присви весело очи. — Понеже вече ме броите за труп, значи това правило не се отнася за мен. Да поговорим за мъртвия банкер. Със Сьома Салуцки ме запозна известният ви вече помощник на министъра Серьожа Горюнов. Това нищо ли не ви говори?

— Нищо — повдигнах рамене. — Освен за разностранните интереси на този младеж. Съвсем друго е дали обхващат въоръжените сили. И ако да, в коя област по-точно.

— Сьома беше жалък — продължаваше Саврански. — С едно тънко пардесю въпреки студения октомври.

— Деветдесет и първа! — не пропуснах да се изфукам с осведомеността си. Но той не обърна внимание на ерудицията ми.