Читать «Отписаният» онлайн - страница 26

— Откъде знаеш, че е напуснал Москва? — попита Володя.

— Нали се качи пред нас в таксито и каза на частника: на Курската гара. И по-бързо.

— Закъсняваше за влака — подсказа Дмитро.

— На такси ли се качи или с частна кола? — попитах аз.

— С частна кола. Май че… Да, с частна.

— Стопира ли колата, или тя сама спря? — попита Володя.

— Май че сама… Минаваше и го видя с куфарите.

Слава спря касетофона.

— И какво? — попита той.

— Когато човек бърза за гарата, особено ако е от друго място, си поръчва такси, нали така? — попитах аз. — Може по този начин да си осигурява алиби?

— От теб става по-добър престъпник, отколкото следовател — рече Слава. — Не ти ли се струва, че лапаш мухите? Разбирам, нямаме други персони…

— Ние с Володя нямаме — уточних аз. — Фигурира един мъж, който е бързал за гарата. Дори не е дочакал хазайката.

Обикновена ситуация, от която нищо не можеш да извлечеш. Тръгнал е в три и нещо, гръмват Салуцки след шест, по-точно в шест и четвърт. Естествено, имал е време да се върне и да се подготви. Но има и риск. Да го видят онези, които знаят, че вече си е разтворил дисагите във влака, набиращ скорост. Това се запомня.

Не, такива момци предварително се качват на тавана, когато никой не ги вижда. И изчакват да настане времето им. Може няколко дни да е дебнал банкера. Все пак задачата е извънредно трудна. Я се опитай да проследиш в най-голямата навалица някого и да го улучиш!

— Бил е с очила — Напомни Володя. — Обикновени, с диоптър. Те си спомниха за тях на друго място, когато се опитваха да го опишат.

— Също не е факт — прекъснах го раздразнено. — Специално ги е сложил, за да не го заподозрат, че е снайперист. Какво неясно има тук?

Трябва да се овладея. Няма нищо по-лошо от това да нагаждаш фактите към собствената си версия. Засега моята версия бе, че убийството не е извършено от квартиранта, когото са сменили момчетата. Володя се съгласяваше с мен, уж за добро, а порода още по-големи съмнения. Но пък как се оживи Грязнов, като чу за очилата.

— Поне съставихте ли фоторобот? — попита той с въздишка. Помогни си сам и Господ ще ти помогне.

— Защо ни е? — не приех аз и продължих да се ядосвам на себе си. Наистина трябваше да направим фоторобот. Нямаше да е излишно.

— Не успяхме — опита се да ме спаси Володя. — Те си заминаха. Имаха билети. Но ги накарах да ми обещаят, че ще се обадят, когато пак се появят тук.

Грязнов въздъхна, но не каза нищо. Въздишката му бе по-красноречива от думите.

— По-добре кажи имат нещо подобно във вашите оперативните сводки? — попитах аз.

Той поклати отрицателно глава.

— А за Салуцки има ли нещо?

— Още ли мислиш, че това са криминални сблъсъци? — попита замислено Слава.

— Нищо не мисля — отвърнах. — Просто те помолих да разузнаеш що за човек е този банкер. По-точно, що за човек е бил — поправих се аз.

— Какво значение има сега? — Той безгрижно махна с ръка. — По-добре ми кажи друго: тия украинци си заминали, но хазайката е тук. Тя го е виждала по-често.

Това прозвуча така: хванах ли те!

Погледнах свирепо Володя. Той допря длани до гърдите си, за да компенсира с този жест недостатъчната убедителност.