Читать «Отписаният» онлайн - страница 234

Войната, както бе официално съобщено, завърши. Проблемите, които я породиха, не са разрешени.

— Има ли следствена перспектива, или няма? — се обърна Слава към Меркулов. — Или пак се намесва голямата политика и всичките ни старания ще отидат по дяволите?

Костя мълчеше, без да вдига очи. И той би искал да знае…

— Стенограмите са интересни, естествено — обади се най-накрая.

— Но по-скоро стават за шантажиране във вестниците — измърмори Слава. — Отначало докрай вестникарски компромати. Не са груби, но все пак. Не стават за нищо друго.

— И все пак си струва да опитаме — каза Костя. — Делото е рисковано главно за нашата репутация. Просто могат да ни изхвърлят. Но проблемът ще бъде поставен. Кой и как ни ръководи.

Ние със Слава разбрахме: Костя пак се кани да ни прикрива. Колко пъти вече е било така. Колко пъти вече е рискувал по този начин и ние с всички сили сме се старали да успеем, да доведем делото докрай, преди да са ни отстранили от него, за да възтържествува за пореден път принципът: победителите не ги съдят! Но можем ли днес да се смятаме победители? Изобличихме престъпника, но не го хванахме и не го сложихме на скамейката на подсъдимите. Не предотвратихме поредните епизоди на престъплението.

Така или приблизително така трябва да разсъждава началството, което все същите момченца побутват под лакътя — това са помощниците и референтите, които се стараят пак да останат в сянка. Още не е дошло заключението на балистичната експертиза за куршума, изваден от черепа на килъра, който бе убит на покрива. Но вече е ясно, че и това доказателство ще послужи като допълнителен довод да бъдем извадени от играта. Тягунов е стрелял с втората винтовка. Съобщи ми го лично. Просто е нямал друга.

Значи имаме работа с продължаващи престъпления. Новото дело е свързано с онова, което бе възбудено заради убийството на банкера Салуцки. Това е положението. По-добре веднага да се откажем сами от следствието, без да чакаме кога ще ни съобщят официално…

— Направо ме сърбят ръцете! — изскърца със зъби Слава. — Готов съм да участвам на обществени начала в свободното си време в разобличаването на всички тия престъпници, които се оказаха потърпевши.

— Но, Слава, ти си от МУР. А с такива икономически дела се занимават в РУОП — рече Костя.

— Въпросът е другаде: откъде да ги подхванем? — намесих се аз. — Трябва да търсим доказателства. Тягунов действаше посвоему. За да го разбере човек, първо трябва да отиде там, в онази кървава баня.

— Трябва непрекъснато да мислим за правосъдието — поклати глава Меркулов. — Каквото и да ни струва това. И да не излизаме от законовите рамки. В противен случай нямаме работа тук.

— Та ние изобщо нямаме работа! — кипна Слава. — Това не бивало, онова. А на тях — той кимна към тавана — всичко им е разрешено! И те ни спускат законите, по които да не можеш да ги хванеш! Хлъзгави са като риби, разбираш ли? Не можеш да ги хванеш. А когато този мъж, по-точно младеж, започна просто да ги разстрелва, което напълно са си заслужили, те веднага заподскачаха!