Читать «Отписаният» онлайн - страница 232

— Между другото, вече мислих по въпроса — отбеляза Кирил.

— Предполагам, че той няма работа там. Ще се забрави. Ще реши, че напълно заслужава този пост. Ще забрави на кого какво дължи и ще си спомни за субординацията.

— Съгласен — кимна Аркаша. — Затова не казвам нито не, нито да. Засега го държа под око. Но все пак трябва да си имаме човек във ФСС. Едик Тарлецки, за когото говорихме, ще е подходящ за всички.

— Той пък кой е? — намръщи се Макс. — Още един, който дава надежди? Стига ми Серж. Поне Серж никога не се издънваше. А този твой Едик от ФСС, доколкото разбирам, започва тъкмо с провал?

— Успокой се — каза Аркадий. — Провинциалист е, но не е прост — син на бивш секретар по идеологията в областния на партията. Затова не си чувал за него. Смутил се, на кого не се случва. Сидорин се оплакваше: оставил го, видите ли, сам, нямало с кого да се посъветва… Но си има метод. Сръчност. Другите и това нямат.

— Трябва да избягваме излишните хора — въздъхна Макс.

— За теб всички, с които не си учил в едно училище, са случайни — упрекна го Кирил. — Или не сте били съседи по вила в Жуковка. Признаваш само такива — безгрешни и негрешащи! В резултат на което нямаме свои хора в структурите, на които бихме искали да влияем ефективно. Ние с Аркаша не можем да се разкъсаме. А след гибелта на Серж Министерството на отбраната остана без наш надзор. Новите министри гледат да съберат край себе си свои помощници и референти.

— Тогава защо трябваше да отстраняваме Серж? — попита Макс.

— Видяхте в него съперник? Не разбирам какво имате да делите?

— Бъдещата власт — отговори спокойно Кирил. — Наш казваше: нашето влияние пада. Не стигат хора. Вече не можем да се оттеглим просто така на заден план. Да избутваме напред хора като Сидорин значи да погубим страната. В крайна сметка не ни остава нищо друго, освен да поемем пълната отговорност, както обичат да се изразяват нашите шефове. И ти не може да не разбираш това, Макс. Свършват златните дни, когато ги въртяхме, както си искаме на пръста. Засега на власт са профани и заради справедливостта трябва да ги сменим. Никой не се ориентира по-добре от нас в ставащите събития. Никой не знае по-добре от нас какво струват всъщност днешните политици, които са непрекъснато пред очите на публиката. Ще се наложи да излезем напред! Рано или късно.

— Същинско тронно слово! — позасмя се Макс и хвърли бегъл поглед на Аркаша. — Не можеш да се наслушаш. И тогава ще кажеш, че повече не съм нужен като прикритие и собственик на терена за нашите сбирки! Прав ли съм?

— От теб зависи, Макс. — Кирил сви рамене. — От това как разбираш ситуацията. Дали ще можеш най-сетне да се избавиш от либералната си романтика.

— Престанете да се ядете — намръщи се Аркадий. — Да минем най-после на дневния ред!

— Не, почакай първо да кажа — кипна Макс. — Аз, разбира се, съм прогнил интелигент, не мога да реша собствените си здравословни проблеми и личен живот и затова се залавям със световните, но не е ли рано да ме отписваш?