Читать «Отписаният» онлайн - страница 236

— Бих предпочела кафе — каза гостенката, — но нека бъде чай.

— Та какво се канехте да ни разкажете? — попитах аз, без да обръщам внимание на думите й за кафето, и сложих пред себе си чиста бланка „протокол за разпит на свидетеля“.

— Представете си само, бившият ми мъж пак е идвал в театъра! И ми оставил бележка при билетопродавачката. Там има някои неща и за вас. Сега ли ще четете или… — Тя ни огледа внимателно.

Настъпи пауза, която ставаше все по-тягостна и двусмислена.

— Не ви ли трябвам повече? — попита Лара.

— Не си нужна повече — казах аз, като едва се сдържах.

— Ще ме извикате ли, ако ви потрябва нещо? — попита тя.

— Както винаги — отговорих.

В очите й се появиха сълзи. Какво пък, сама си го изпроси.

— Такова хубаво момиче… — Ала поклати глава, присвила очи. — А вие така грубо я отпратихте. Може би й се иска да остане?

— Покажете какво е предал за мен — постарах се да запазя спокойствие.

После започнах да чета. Това дори не беше бележка, а по-скоро писмо или дори заявление.

— Интересен документ — казах аз, след като свърших. — Ще запозная колегите си с написаното.

Ала се смути. Вдигна рамене.

— Вие си знаете, Александър Борисович. Щом това е в интерес на делото. Моля.

„До следователя А. Б. Турецки. От подследствения майор Тягунов.

Аз заминавам в Чечня при моите другари, с които ме свързва пролятата кръв на нашите общи приятели.

Не мога да остана повече тук. Макар че моят списък съвсем не е изчерпан. Но стана непоносимо. Противно до припадък. Отвращението надделя над желанието ми да отмъщавам. Повярвайте, отношенията между нас, виделите ужасите на тази война, са по-здрави и истински мъжки, отколкото при вас в Москва, където всичко се купува и всичко се продава. Направих за вас всичко, което можах. С останалите вашата Темида може да се справи съвсем спокойно и без мен. Ако пожелае. Но ако някой се опита да замаже работата, пак ще се върна. И ще отмъщавам за моите другари, докато започне да ми се повръща. При това сигурно няма да се върна сам. Ще убиваме всички — чеченски бандити, печелещи от страданията на своя народ и московски чиновници, трупащи пари от кръвта на руските войници. Можете да предадете точно така нагоре. Вие знаете възможностите ми. Убивах, стараейки се да не причинявам излишна болка, за да настъпи смъртта мигновено. Това ме издаде напълно. Но следващия път ще си изменя почерка. За да успея, да изчерпя списъка си, както вече казах, докато не са ме хванали.

Вие се държахте честно. И честно вършехте работата си. Затова ви доверявам да предадете всичко написано на висшестоящите си шефове.

И още една молба. Не казвайте нищо на баща ми. Нека мисли, че съм изчезнал безследно. Това просто ще убие моята майка. Моля ви като човек на честта. Те нямат нищо общо.

С уважение майор Тягунов“

Ала плачеше. Слава гледаше печално през прозореца. Костя хапеше устни и също гледаше някъде встрани. Налях на Ала вода. Тя ми благодари с кимване и я изпи.