Читать «Отписаният» онлайн - страница 231

— Може ли малко по-тихо? Детето заспа. Вчера имаше температура, днес е малко по-добре.

— Върви — каза Макс на жена си. — Обещаваме да говорим по-тихо. Но ще се наложи да постоим още. Момчетата ще останат да нощуват, приготви им в моя кабинет, както винаги.

Те погледнаха след нея. Все същата походка на манекенка. Ще погледнеш, дори да не искаш…

— Никога не съм мислил, че ще се ожени за мен — въздъхна Макс, като изрази общото мнение. — Чудно, колко беше хубава… Наистина, също не от нашия кръг. — Той огледа внимателно приятелите си. — И много преживяваше, когато научи за гибелта на Серж. Със собствените си ръце бих убила този мерзавец, така казваше. Все питаше дали са намерили бандита или не.

Той направи пауза и пак огледа приятелите си.

— Допадаше й, че той също като нея е живял в комунални жилища и общежития, че се е измъкнал оттам със свои сили… — Макс говореше полугласно. — Може би и за нея си мислите: парвеню? Вмъкнала се в нашия кръг?

— Не разбирам накъде биеш? — прекъсна го Кирил и се намръщи. — Тя е твоя жена. Не се меси в нашите работи. Обича те. Уважава гостите и приятелите ти. Какво искаш?

— Сигурен ли си, че не е имала нищо с покойния? — Аркаша присви очи. — Серж си го биваше. Говоря като приятел. Той е спал с жената на Биатлониста. Стигнало се дотам, че тя избягала с него от мъжа си, а оня, без да му мисли много, заминал първо за Таджикистан, след това в Чечня. И ние получихме отмъстител. Изпозастреля нашите общи приятели…

— Вече сме го чували. — Кирил се намръщи и посочи на Аркаша с очи към Макс, чието лице се беше променило.

— Искаш да намериш друг довод, за да се примиря със смъртта на Серж? — избухна Макс. — Никога няма да стане това, ти знаеш. И убийството на Женя Клеймьонова не ми харесва. И това също трябва да го знаете!

— Не бива да се вълнуваш — отвърна Кирил със стиснати зъби. — При това ще събудиш детето си. — И така, да продължим, щом Макс съвсем не може да ни върне към дневния ред.

— Аз ще водя! — извика предизвикателно Макс. — Засега аз председателствам нашия съвет, който все повече заприличва на ЦК, както нашият тесен кръг — на Политбюро.

— Слава богу! — рече насмешливо Кирил. — Значи можем да продължаваме? Току-що обсъдихме аспект от нашата лична безопасност. Следващият въпрос. Само малко по-спокойно.

— Вече говорихме, че няма да е зле да потърсим още двама кандидати — каза Макс. — Трябва свежа кръв, има опасност от кастовост, затвореност и прочие… Има ли кандидатури, годни за обсъждане?

— Аркадий подготвяше този въпрос — навъсено отговори Смелянски. — Аз дори знам за кого става дума. Но не ми хареса този епизод с убийството на килъра, който се канеше да отстрани нашия биатлонист. Ако искате да знаете мнението ми — лоша работа — той се обърна към Аркаша. — Не трябва всичко да се стоварва върху генерал Сидорин.

Аркаша направи физиономия. Запали нова цигара. Погледна косо Макс, който разравяше цепениците в камината.

— Да не забравяме с кого си имаме работа в Главна прокуратура — каза той и дръпна два пъти. — Този Турецки, а също и Меркулов са хитряги. С тях трябва да си нащрек. Вече смъмрих Сидорин, той си призна грешките и обеща да се поправи. Много му се става началник на Главно управление.