Читать «Отписаният» онлайн - страница 109

— Тук е целият кеф — съгласи се той. — Едно е, когато гледат на твоя маршал в устата, както е редно. Друго — на писаря…

— Ето какъв си бил! — Тя седна и го погледна с интерес. — Тайната власт е най-сладката! Така ли?

— Чаткаш ги нещата. — Той също седна. — Значи няма къде да се скриеш от мен.

— Сигурен ли си? — присви очи тя.

— Щом се разбираме от половин дума… Ето, да кажем, когато получите жилище в новия блок…

Тя широко отвори очи.

— Ние — жилище? — Започна да се смее силно. Беше й все тая, че ги гледаха с биноклите и мерниците и гадаеха как ще свърши всичко. — Тогава Тягунов със сигурност ще ме гръмне. Сигурен ли си, че съм толкова евтина? Че можеш просто така да ме купиш?

Серьожа беше уязвен до немай къде от презрителната й усмивка.

— Значи се гнусим… Ами да, чакат ви апартаменти в столицата. Генералското синче ще поопъва малко войнишкия каиш и татенцето ще го вземе при себе си в академията. Така ли е?

Тя махна с ръка.

— Ще стане някога. След две години. Не по-рано. Кой ще има нужда тогава от мен, старата провинциална мърморана. Никой няма да иска да ме погледне.

— А искаш ли… — поколеба се той. — Мога да го уредя. Утре ако щеш!

— Ти си цял Господ! — засмя се Ала. — Кеф ти жилище, кеф ти академия.

— На бас! — увлече се, искаше поне да докаже нещо на тази горда столичанка. — Да се хванем на бас, че още другата седмица ще изпратя твоя Тягунов на висшите курсове за преподготовка на кадри към Министерството на отбраната? За една година! Досега не сме имали такава бройка, но може да се уреди.

Тя го погледна сериозно в очите.

— Ти наистина ли?

— Хващаш ли се на бас?

— На какво? — Тя отметна назад глава и го огледа внимателно.

— На същото. Че там ще получи ново назначение и повишение. Ако се учи добре. А ти, ако се държиш правилно.

— Как да те разбирам — тя се намръщи, — какво значи правилно? Да скоча в леглото ти?

— Не задавай глупави въпроси. Ами операта? Тя е почти готова. Първо ще я изиграем, как мислиш? Все пак това е „Кармен“.

— Дадено. Но първо заповедта и два билета за мен и за мъжа ми до Москва. С една дума — документите на масата.

— Ами да — усмихна се Серьожа. — За теб да има, а за мен нищо.

— Нали си джентълмен! Или вземаш от дамичките си капаро?

— Дадено! В нощта преди отпътуването, за да няма после разговори, ще го сложа караул. А ти ще дойдеш при мен.

Погледнаха се изпитателно. После тя стана и без да се оглежда, тръгна към водата.

Така си говориха. Горюнов обикаляше по брега на реката, вглеждаше се и се вслушваше, сякаш тревата и пясъкът можеха да запазят стъпките и гласовете им. Тягунов и Прохоров си приличаха по нещо. Поне външно. Спомни си още, че Прохоров не се отлича ваше като стрелец. Въобще във всичко бе среден. А на Тягунов се възхищаваше. Ето ви изключителният снайперист, когото търсите, господин Турецки. Защо да е лоша тази версия? Не е по-лоша от вашата. Но засега няма да ви кажа нищо. Сами се оправяйте. Ако това е Паша Тягунов, изглежда, е решил да не бърза. Първо ще го направи с някой друг. Като че ли постепенно свива кръга.