Читать «Отписаният» онлайн - страница 110

Никога не съм мислил, че е толкова отмъстителен… Ако е той.

6.

Лично се обадих на Меркулов, без да чакам дежурното му позвъняване.

— Трябва ми твоята санкция за подслушване на телефонните разговори, тоест на телефона на Сергей Горюнов — казах аз.

— Нали е заминал.

— Ще се върне някога — рекох. — Слава изпрати момчетата си в Барнаул. Може Горюнов да е някъде там. Трябва на всяка цена да бъде намерен.

Костя се замисли.

— Той все пак е помощник на заместник-министъра на отбраната. Може да води какви ли не разговори от военен характер.

— Нямам предвид служебния му телефон. Говоря ти за домашния. Няма право да води неразрешени разговори по личния си телефон.

— Защо, това ли е единствената нишка, която води към разгадаване на тайнствените убийства?

— Не е изключено. Най-вероятно Прохоров няма нищо общо. Не са открити негови отпечатъци нито в квартирата, нито в хотела. Фотороботът има малко общи неща със снимките му. Ако не си е правил пластична операция, естествено, като си е изменил лицето и дактилоскопичния рисунък на пръстите.

— Беше ли на мястото на последното убийство? — попита той.

— Естествено. Вече направих оглед. Самолично — поясних. — Видях и разгледах отдалечената къща, от която е стреляно и никой не е чул изстрела. Не намерихме никакви следи и веществени доказателства. Работили сме цяла нощ. Експертите се занимаваха с куршумите и пръстите. Засега в делото фигурират две винтовки, трета не се е появила.

— Научи ли нещо за Салуцки? — попита Меркулов.

— Събрахме информация. Както по следствен, така и по оперативен път. Но няма нищо, което да води до разгадаване на тайната. Нищо ново.

— Фрязин върна ли се?

— Чакаме го всеки момент. Но се съмнявам, че ще добави нещо ново. Това ли е всичко?

— Нали ти ми се обади! — засмя се Костя.

Той винаги чувства настроението ми, както никой друг, а в дадения случай то е повече от отвратително. Сякаш си се изправил пред гладка стена, на която трябва да се изкатериш. И търсиш, налучкваш най-малките издатини или дупки, за да се хванеш за нещо. Той знаеше, че в такива минути отчаянието, преминаващо в паника, може да ти попречи да размишляваш спокойно.

— Не падай духом!

— А по корем! — продължих аз. — До довечера ли?

Вечерта трябваше да се явим при главния прокурор и да доложим резултатите от следствието. Издейства ни две седмици — нито пресата, нито някой друг ни пречеше да работим. Само толкова. Две седмици — двама покойника. Такава е равносметката. Такава е хронологията.

Погледнах си часовника. Къде е Володя Фрязин? Вече не чакам куршума му така, както самия него. Спомних си интелигентната му майка, когато крещях на ония фашисти националисти, и си представих как ще ме гледа с ням укор. И ще ми предложи чай — на мен, виновника синът й да се окаже заложник.

А после? Неслучайно Костя попита за Салуцки. Какво може да го свързва с убитите помощници? Не говоря за бандита Садуев и фашиста Меланчук. Хубава компания…