Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 258

Казах му, че не знам. Татко се обади:

— Не безпокойте сестрата, господин Прат. Ще се включим малко късничко — също като вашия Чембърлейн. Междувременно се дръжте любезно с тези от нас, които сме дошли тук да ви помагаме.

— Не съм искал да ви обидя, господин Джонсън.

— Не сте ме обидили, господин Прат. Щипци!

Госпожа Прат беше най-добрата операционна сестра, която някога бях виждала. Винаги беше готова с това, което бе нужно на мъжа й, без да я е помолил — предполагам отдавна работеха заедно. Тя беше донесла инструментите му — вероятно с тях оперираше животните. Това би притеснило някои хора, но на мене ми се виждаше разумно.

Господин Прат работеше на масата, която очаквахме, че ще използват Джубал и Джил. (Нашето проучване на дребните подробности далеч не беше свършено, тъй като бяхме разпитвали хората след края на войната.) Така че Джубал излезе в чакалнята, където бяха ранените и започна да подбира пациенти, които Кас и Пол трябваше да отнесат в Буундок — онези, които иначе щяха да си умрат, защото са безнадеждни случаи. Джил помагаше и на Дагмар, и на мене — особено с анестезията, доколкото я имаше.

При тренировките ни в нашето потьомкинско село надълго и нашироко обсъждахме анестезията. Достатъчно зле беше това, че щяхме да цъфнем в XX век с хирургически инструменти, несъответстващи на времето… но оборудване и процедури за обезболяване от Буундок? Невъзможно!

Галахад реши да използваме инжектори под налягане, заредени с премерени дози „неоморфин“ (име като име — упойка, с която през XX век не разполагаха). Джил обикаляше из пункта и чакалнята и инжектираше осакатените и изгорените, така че с Дагмар бяхме свободни да помагаме на хирурзите. Опита се веднъж да помогне и на госпожа Прат, но тя й махна да се дръпне. Госпожа Прат използваше нещо, което не бях виждала никъде от 1910 г. насам: фуния за нос с капки хлороформ.

Работата си вървеше ли, вървеше. Бършех масата след всеки пациент и накрая кърпата така се пропи с кръв, че причиняваше повече вреда, отколкото полза.

Гретхен докладва добра цифра при втората атака — от шейсет бомбардировача свалили четирийсет и седем. Тринайсет пуснали по една бомба, преди да бъдат унищожени. Момичетата на Гретхен използваха лъчи с елементарни частици и уреди за нощно виждане — обикновено гледаха да пръснат резервоара на самолета. Понякога и бомбите гръмваха в същия момент; понякога гръмваха, щом удареха земята, а понякога изобщо не избухваха и оставаха щекотлив проблем за експертите по обезвреждане на бомби на другия ден.

Но ние не видяхме нищо. От време на време чувахме как някоя бомба пада наблизо и някой се обаждаше „близо беше“, а друг му отговаряше „прекалено близо“ — и продължавахме да работим.

Сваленият самолет избухва по различен начин от бомбата… а бойният самолет избухва по различен начин от бомбардировача. Господин Прат каза, че познавал кога пада „Спитфайър“, кога — „Месершмит“. Вероятно. Аз не можех да позная.