Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 257

Гуен Хейзъл извика в ухото ми:

— Чу ли Гретхен? Каза, че при първата вълна свалили шейсет и девет от седемдесет и два бомбардировача!

Не бях чула Гретхен. С Лазарус бяхме заети с първия си пациент — малко момченце. Беше лошо обгорено и лявата му ръка беше смазана. Лазарус се приготви да ампутира. Удържах сълзите си и започнах да му помагам.

XXVIII.

Сега и завинаги

Няма да тревожа нито вашите, нито моите чувства с описания на подробностите от тази хилядогодишна нощ. Ако сте виждали агония в спешното отделение на някоя болница, то през онази нощ ние видяхме и работихме точно над това. Сложни фрактури, крайници, смазани до пълна негодност, изгаряния ужасни изгаряния. Ако изгарянията не бяха много тежки, намазвахме ги с един гел, който щеше да се появи тук чак след векове, превързвахме засегнатите зони и носачите от Гражданската защита изнасяха ранените с носилки. Най-тежките случаи Кас и Пол отнасяха в другата посока — зад онази завеса, през портата на Бъроуз-Картър-Либи в болница „Айра Джонсън“ в Буундок, а случаите на изгаряния прехвърляхме в мемориалната болница „Джейн Калвър Бъроуз“ в Баулаланд, за да ги лекуват там няколко дни или седмици и да ги върнат в Ковънтри същата нощ след сигнала „всичко е чисто“.

Жертвите ни бяха цивилни — предимно жени, деца и старци. Единствените военни (доколкото знам) около Ковънтри бяха Териториалните войски, които обслужваха зенитните оръдия. Те си имаха собствен медицински пункт. Предполагам, че в Лондон един такъв пункт за първа помощ като нашия сигурно щеше да се намира в метрото. В Ковънтри нямаше метро — този пункт беше просто чували с пясък, струпани на открито, но може би така беше по-безопасно, отколкото ако се намираше в сграда тя би могла да изгори. Не критикувам. Всичко в Гражданската защита беше на принципа „както дойде“ — хора, опрели гърбове о стената, които благородно се биеха с всичко, което им идваше насреща.

В нашия пункт имахме три маси, импровизирани операционни маси, а всъщност прости дървени маси, чиято боя се беше излющила между нападенията. Татко използваше онази най-близко до входа; Удроу — тази до завесата. Средната я използваше възрастен англичанин, който очевидно редовно си работеше в този пункт: господин Прат, местен хирург, ветеринар. Помагаше му жена му Хари, галено от Хариет. Госпожа Прат приказваше сума ти нелюбезни неща за германците по време на затишията, но по й харесваше да си говорим за кино. Срещала ли съм се някога с Кларк Гейбъл? Гари Купър? Роналд Коулман? След като установи, че не познавам никоя по-голяма кинозвезда, тя престана да се опитва да общува с мене. Ала се съгласи със съпруга си, че било много достойно, че ние, янките сме дошли да им помагаме… но кога Щатите ще се включат във войната?