Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 255
Роберт Хайнлайн
Утре щеше да има много чудеса за обясняване. Но ние вече нямаше да сме тук.
Кас и Пол се бяха наели (всъщност ги бяха наели съпругите им, дъщерите ми Лаз и Лор) за носачи на носилките, с които ще се пренасят най-тежките случаи от Ковънтри до количките в Буундок.
Бяхме решили, че твърде много лекарски екипи и апаратура, появили се ей така, от нищото, щяха да разтревожат ненужно татко и да го накарат да подуши, че в тази работа има нещо. Но когато ранените започнаха да пристигат на талази, той беше твърде зает, за да забележи каквото и да е.
Джубал и Джилиан бяха резервен екип и щяха да дойдат, когато има нужда — Дагмар щеше да влезе, когато Дийти докладва от
Но тогава се надявах и очаквах, че с помощта на Тамара татко би могъл да бъде накаран да прозре донкихотовската безпомощност на това, да се върне в битката за Британия, след като тя е била спечелена още преди две хилядолетия.
С помощта на Тамара… тя беше тайното ми оръжие. Чрез поредица от чудеса аз се бях омъжила за любовника си от звездите… и така се бях омъжила и за сина си — за мое най-голямо учудване и най-велико щастие. Можеха ли да се случат още чудеса и да се омъжа за единствения мъж, когото винаги съм обичала — докрай и без всякакви резерви? Татко със сигурност щеше да се ожени за Тамара, ако му се даде този шанс — всеки мъж би го направил — а после Тамара щеше да се погрижи татко да се ожени за мене. Надявах се.
Ако не — щеше да е достатъчно, че и повече от достатъчно баща ми отново да е жив.
Бях се върнала през портата в Буундок, когато чух гласа на Гуен Хейзъл:
— Конят на Годайва до всички станции. Дийти докладва, че бандитите са във въздуха и се пренареждат. Очаквайте сирени приблизително до осемдесет минути. Потвърдете.
Гуен Хейзъл беше застанала до мене на портата в болницата, но това беше колкото проверка на комуникациите, толкова и разузнаване. Собствената ми апаратура за свръзка беше проста: микрофон на гърлото, не скрит, а просто под бинт, от който нямах нужда; „слухов апарат“, който всъщност не беше такъв, и антена, скрита под дрехите. Отговорих: