Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 240
Роберт Хайнлайн
Лазарус ми каза (след векове или след години — зависи от гледната точка), че точно бил преполовил наздравицата си за Карол, когато се усетил, че в момента поставя началото на най-широко разпространения сред човечеството празник — Денят на Каролита — и оттогава се опитва да разбере кое е дошло първо — яйцето или кокошката.
Кокошка ли, яйце ли, през вековете Денят на Карол наистина претърпял развитие и на много планети се превърнал в официален празник — това научих на Терциус. Обикновено го празнуваха само за забавление — така, както японците празнуват Коледа като светски празник, който няма нищо общо с религията.
Но в някои култури той се развил като религиозен празник, специфичен за теократичните общества: празник, изпълняващ ролята на клапан, през който се изпуска парата, ден на ексцесиите, на прегрешението без наказание, Сатурналиите.
Когато се измъкнах от тези тъпи ремъци, слязох от студената маса и си облякох „дрехите“ (кафтан от една плажна хавлия), доктор Ридпат и Дагмар прегледаха резултатите от изследванията ми. Обявиха ме за здрава — просто не бяха с всичкия си, но като че ли никой от двамата не смяташе това за важно.
Доктор Ридпат каза:
— Обясни й как стоят нещата, Даг. Аз отивам да си взема душ и да се приготвя.
— Какво искаш да правиш, Морийн? — попита ме Дагмар. Док ми каза, че единственото ти имущество е тази хавлия, с която си облечена, и този оранжев котарак. Пиксел! Престани! Тази вечер не можеш да отидеш в полицейския участък и да питаш къде е приютът за бедни — тази вечер ченгетата хвърлят униформите си и се присъединяват към бунта — и тя ме изгледа отгоре до долу. — Ако довечера излезеш на улицата — ами в клетката на лъва сигурно би си прекарала по-спокойно. На много хора им харесват тези работи — наистина на много. На мене например. Но довечера едно момиче трябва или да си легне, или да ляга. Можеш да останеш да спиш тук на кушетката, ще ти намеря одеяло. Пиксел! Слизай оттам!
— Ела тук, Пиксел — протегнах ръце и той скочи в прегръдките ми. — Ами Армията на спасението?
— Кое?
Опитах се да й обясня. Тя поклати глава.
— Никога не съм ги чувала. Като че ли пак бълнуваш. Църквата на твоя избор не разрешава нищо подобно.
— Ти коя църква си си избрала?
— Ъ? Ами моят избор, твоят избор, изборът на всеки — Църквата на великия осеменител, разбира се, че какви други църкви има? Ако това не е твоят избор, като те погнат по релсите, може и да ти се проясни мозъкът. Моят би се прояснил.
Поклатих глава.
— Дагмар, обърквам се все повече и повече. Там, откъдето идвам, цари пълна религиозна свобода.
— Че и тук точно това си имаме, сладурче — и дано никой проктор не те чуе да казваш нещо друго — изведнъж тя се усмихна като Проклетата вещица от Запада. — Въпреки че сутрин, щом се пукне зората след Празника на света Карол, винаги заварват по някой и друг проктор и свещеник като студени трупове, ухилени с
