Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 239

Шофьорът тъкмо беше обявил: „Следваща спирка — Ню Ливърпул, Земя Прима, 1950-та, времева линия две! Не си забравяйте багажа!“ — и се чу силен шум, автобусът занесе, един стюард рече: „Авариен изход — оттук, моля“, някой ми натика в ръцете бебе, имаше много дим и видях мъж с окървавен чукан на мястото на дясната му ръка.

Сигурно съм припаднала, защото не помня какво стана после.

Събудих се в едно легло с Пиксел и един труп.

XXVI.

Пиксел — спасител

След онзи Чай със смахнати, когато се събудих с котарак и труп в едно легло в гранд хотел „Огъстъс“, Пиксел и аз се намерихме в кабинета на доктор Ерик Ридпат, домашен лекар. Там се срещнахме с неговата медицинска сестра Дагмар Добс маце, което веднага получи качествен щемпел от Пиксел. Дагмар ми правеше гинекологичен преглед, когато ми съобщи, че тази вечер била Фиестата на Санта Каролита.

Добре, че преди да ме качи на магарето, ме беше накарала да се изпишкам в една чашка, че иначе щях да й се изпишкам в лицето.

Както вече обясних с изобилни детайли, „Санта Каролита“ е дъщеря ми Карол, родена през 1902 г. според Грегорианския календар.

Лазарус Лонг беше инициаторът на „Денят на Карол“ на 26 юни 1918 г. според Грегорианския календар като обред за посвещаване на Карол, който отбелязваше преминаването й от дете в жена. Лазарус вдигна наздравица за Карол с шампанско и й обясни какво прекрасно нещо е да си жена; изреди й и привилегиите, и отговорностите на нейното ново и по-високо положение и обяви, че от днес нататък 26 юни ще бъде „Денят на Карол“.

Идеята да го нарече „Денят на Карол“ беше хрумнала на Лазарус от нещо, за което си бе спомнил, случило се след хиляда години — или преди хиляда години, зависи от това, откъде го гледаш във времето. На граничната планета Ново начало той и жена му Дора били обявили „Денят на Хелън“ в чест на влизането в пубертета на най-голямата им дъщеря Хелън. Такава била посочената цел. Непосочената цел била да установят някакъв контрол над сексуалното поведение на своите подрастващи синове и дъщери, за да избегнат онази трагедия, с която се сблъсках в случая с Присила и Доналд.

Нито Лазарус, нито аз (нито Дора) имахме някакви морални предубеждения спрямо кръвосмешението, но всички се страхувахме от вредата, която може да причини то — и генетично, и социално. „Денят на Хелън“ и „Денят на Карол“ донякъде помагаха на всички родители да се справят с щекотливите проблеми на секса при младите хора — проблеми, които толкова често могат да свършат с трагедия… но няма нужда да е така.

При Мариан презирам най-вече егоистичния й провал в изпълнението на родителския й дълг да поддържа дисциплината. „Ако щадиш пръчката, не щадиш детето“ — това не е садизъм, а обикновен здрав разум. Ако не наказвате децата си, когато има нужда, ги проваляте по възможно най-лошия начин. Уроците, които вие пропускате да им дадете, по-късно ще им бъдат дадени — и то по много по-груб начин — от жестокия свят, реалния свят, който не приема никакви извинения — света на госпожа Каквото-си-дробил-това-ще-сърбаш.