Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 23
Роберт Хайнлайн
Как ми харесваше само! Устата на Чък беше сладка; не пушеше, миеше си зъбите редовно и те бяха здрави като моите, а езикът му беше сладък и мил. По-късно прекалено често съм се натъквала на мъже, които не се грижат за устата и дъха си… и не си разтварях устните. Нито пък краката.
И до днес съм убедена, че целувката с език е по-интимно нещо от съвъкупляването.
В подготовката за тази среща бях следвала и моята четиринадесета заповед: „Пази тайните си местенца чисти като варени яйца, иначе в църквата ще вониш“, към която баща ми, похотливецът, добави: „… и за да задържиш любовта на съпруга си, когато си хванеш такъв.“
На хиподрума оставихме коня и двуколката на Чък в една от големите празни плевни с торба овес на врата и се изкачихме до съдийската ложа. Аз водех — нагоре по стълбите през покрива на голямата ложа към капандура в пода на съдийската ложа. Запретнах си полите и се заизкачвах пред Чък — страхотно ми харесваше скандалната гледка, която представлявах. О, Чък беше виждал краката ми и преди, но те, мъжете, обичат да си зяпат.
След като и двамата се качихме, накарах Чък да затвори капака и да изтика върху му един тежък сандък.
— Сега не могат да ни хванат — весело казах аз и се обърнах.
— Но могат да ни гледат, Мо. Отпред се вижда всичко.
— На кого му пука? Само не заставай пред съдийската пейка. Ако ти не ги виждаш, и те не те виждат.
— Мо, сигурна ли си, че го искаш?
— Че нали затова се качихме тук? Я ми помогни да постеля този чул. Ще го сложим на два ката. Съдиите си го постилат, за да не си натъртят нежните задни части. Ще пази и моите от трески, както и твоите колене.
Чък не обели и дума. Изправих се и го погледнах. Не приличаше на мъж, на когото му предстои една така отдавна желана и радостна консумация — изглеждаше като изплашено момченце.
— Чарлз… сигурен ли си, че го искаш?
Той ме погледна стреснато.
— Бял ден е, Мо. Тук се вижда ужасно. Не можем ли да си намерим някое закътано местенце около Осейдж?
— Буболечки, комари и хлапета, преследващи мускусни плъхове. И ще ни налетят, точно когато сме най-заети. Не, благодаря, господине. Но, Чарлз, миличък, мислех, че и двамата сме съгласни? Със сигурност аз не искам да те насилвам за нищо. Имаш ли нещо против да се откажем от пътуването до Бътлър? (Бях се оправдала пред нашите, че отивам в Бътлър на покупки и съм помолила Чък да ме закара нея сутрин.)
— Ами добре, Мо, няма, щом не искаш да ходим.
— Тогава би ли имал нещо против да наминем към Ричард Хейзър? Трябва да говоря нещо с него.
