Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 21

Усетих как стените ще ме смачкат — бях притисната между верността към татко и обичта си към кака, която винаги ми беше помагала и се бе държала добре с мене.

— Аз… такова… Хич нищичко няма да ти кажа, ’гати!

— Ура! Прескочи летвата, без дори да я закачиш! Адски си права, миличка: в училище не клюкарим, не правим признания от името на някой друг. Но недей да казваш „’гати“. Казва се „ега ти“, щом държиш да го кажеш.

— Да, сър. Хич нищичко няма да ти кажа, ега ти, за Одри и онзи, нейния. И, мили Боже, ако има такъв — нека сестра ми не забременее, защото майка ми ще се затръшка и въобще — ужасна работа. Да бъде твоята воля… ама не чак дотам. Морийн Джонсън. Амин.

— Хайде тогава да се справим бързо с номер десет и да минем към онези, които Мойсей не си е направил труда да свали от планината. Номер десет май не е проблем за тебе. Да си пожелавала нещо напоследък?

— Май не. Защо е забранено да пожелаваш жената на ближния си, но не и да пожелаваш мъжа на ближната си? Недоглеждане на Йехова или какво? Или наистина в днешно време ловният сезон за съпрузи е открит?

— Не знам, Морийн. Предполагам, че е просто надувка от страна на някои древни евреи, които дори не са могли да си представят, че на жените им ще се прииска да прескочат плета, след като си имат такива мъжаги и герои вкъщи. Старият завет не поставя жените кой знае колко високо — започва се още с това, че Адам хвърля вината върху майка Ева… а после става още по-зле. Но тук, в окръг Лайл, щата Мисури, това си е забранено… и ако някоя тукашна женичка те хване да мяташ белтъци към мъжа й, най-вероятно ще ти избоде хубавите зелени оченца.

— Нямам намерение да я оставя да ме хване. Но да предположим, че е обратното. Да предположим, че той ме желае или поне така изглежда. Ако например ме щипне по дупето?

— Ей, ей! Кой беше, Морийн! Кой го направи?

— Хипотетичен случай, mon cher pere.

— Много добре. Ако пак те щипне хипотетично, можеш да му отговориш хипотетично по няколко хипотетични начина. Можеш хипотетично изобщо да не му обърнеш внимание, хипотетично да се престориш, че десният ти gluteus maximus е зле — или той е левак?

— Не знам.

— Или да прошепнеш хипотетично: „Не тук. Да се срещнем след църква.“

— Татко!

— Ти повдигна въпроса. Можеш също хипотетично да го предупредиш, че ако още веднъж те щипне хипотетично, ще го издадеш на хипотетичния си баща, който си има и хипотетичен камшик, и хипотетична пушка. Можеш да ми го кажеш на ушенце или така да креснеш, че да го чуе цялото паство барабар с хипотетичната му жена. По избор на дамата. Чакай малко. Ти каза, че е нечий мъж, нали така?

— Не съм. Но мисля, че това се предполагаше в хипотезата.

— Морийн, щипване по задника е израз на съвсем определени намерения. Ако го насърчиш, то води след три кратки стъпки към копулация. Ти си млада, но физически си зряла жена, способна да забременее. Имаш ли намерение да добиеш женственост в пълна форма в съвсем недалечно бъдеще?