Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 16

Баща ни беше застанал на горното стъпало, а капандурата бе отворена, докато над нас не прелетя парче от плевнята на Ритърови.

Тогава майка ми му кресна — за първи и единствен път в наше присъствие:

— Докторе! Влизай вътре веднага! Нямам намерение да оставам вдовица, само за да си докажеш, че на всичко можеш да се опреш!

Баща ми послушно слезе долу, като преди това залости капака.

— Мадам — рече той, — както винаги срещу вашата логика не може да се възразява.

Всеки от нас си имаше определени домашни задължения горе-долу от шестгодишна възраст нагоре. Те бяха записвани и проверявани — по-късно и аз възпитавах собственото си котило, по-голямо от това на майка ми, според нейните правила.

О, моите правила не бяха точно като тези на майка ми, защото не живеехме в една и съща обстановка. Например едно от най-важните задължения на братята ми беше сеченето и цепенето на дърва; синовете ми не цепеха дърва, защото домът ни в Канзас сити се отопляваше с въглища. Обаче се грижеха за пещта, мъкнеха въглища, чистеха пепелта, влачеха я от мазето нагоре по стълбището и я изхвърляха.

На моите момчета не им се налагаше да носят вода, за да се къпем — в Канзас сити имахме течаща вода. И така нататък — синовете ми работеха също толкова здраво, колкото и братята ми, но по друг начин. Градската къща с електричество, газ и пещ с въглища не може да създаде условия за тежки домашни задължения като в селска къща през „веселите деветдесет“. Къщата, в която отраснах, нямаше течаща вода, никаква канализация, нито пък парно. Светехме си с газени фенери и свещи. На горния етаж печки нямаше… но решетки в тавана пропускаха нагоре топлия въздух.

Нашата беше една от най-големите къщи в градчето и вероятно най-модерната, тъй като татко бързо възприемаше всяко наистина полезно изобретение веднага щом то можеше да се намери. В това той съзнателно подражаваше на господин Самюел Клеменс.

Според баща ми господин Клеменс бе един от най-умните, а може би и най-умният човек в Америка. Господин Клеменс беше със седемнадесет години по-възрастен от татко. Баща ми за първи път се беше запознал с „Марк Твен“ от историята за Скачащата жаба. Оттогава четеше всичко от господин Клеменс, което успееше да докопа.

В годината, когато съм се родила, татко писал на господин Клеменс, за да изрази възхищението си от „Наивници в чужбина“. Господин Клеменс му изпратил любезен и изпълнен с хумор отговор; баща ми го окачи в рамка на стената в клиниката си. Оттук нататък татко пишеше на господин Клеменс след всяка новоизлязла книга на Марк Твен. Като пряк резултат от това малката Морийн беше изчела де що има издадени произведения на господин Клеменс, сгушена в ъгъла на бащината си клиника. Майка й не четеше такива книги — смяташе ги за вулгарни и пагубни за морала.

Принудена съм да предположа, че майка ми познаваше неморалните книги по миризмата, тъй като никога, ама никога не беше чела нещичко от господин Клеменс.

И така, тези книги си стояха в клиниката и аз ги изгълтвах там от кора до кора заедно с още книги, които не се и мяркаха във всекидневната — не само медицински, но и такива безсрамно подривни неща като лекциите на полковник Робърт Ингерсол и (най-хубавото от всичко) есетата на Томас Хенри Хъксли.