Читать «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън — (Мемоари на една леко нередовна жена))» онлайн - страница 17
Роберт Хайнлайн
Никога няма да забравя онзи следобед, когато прочетох съчинението на професор Хъксли за „Гадаренската свиня“.
— Татко — обадих се аз дълбоко развълнувана, — през цялото време са ни лъгали!
— Сигурно — съгласи се той. — Какво четеш?
Казах му.
— Е, за днес си чела достатъчно. Професор Хъксли е силно лекарство. Нека да поговорим за това. Ти как се справяш с Десетте Божи заповеди? Готова ли си с окончателната версия?
— Като че ли — отговорих.
— Засега колко са?
— Като че ли шестнадесет.
— Твърде много са.
— Ако просто ми позволиш да махна първите пет…
— Не и докато живееш в моята къща и ядеш от хляба ми. Виждала си ме да ходя на църква и да пея химни, нали така? Дори не проспивам проповедите. Морийн, преструвката е крайно необходимо умение за оцеляване… където и да е, когато и да е. Да чуем последната ти версия на първите пет.
— Татко, ти си много гаден човек и ще свършиш зле.
— Не и докато мога да увъртам. Стига инат.
— Тъй вярно. Първа заповед: да отдаваш публично дан на Бога, предпочитан от обществото, без да се кикотиш и дори да се усмихваш в шепа.
— Давай нататък.
— Не си създавай истукани, които могат да подразнят властимащите, особено госпожа Пуританка — и
— Или пък може нейният да е колкото банан — допълни баща ми, — но тя да не иска никой да разбере. При цензурата няма логика, но също като при рака е много опасно да не й обръщаш внимание, когато се прояви. Мила ми щерко, целта на втората заповед е просто да подсили първата. „Истукан“ е всеки идол, който може да съперничи на официалния Бог — това няма нищо общо със скулптурата и резбата. Давай нататък.
— Не произнасяй напразно името Божие… което значи: недей да ругаеш, не казвай дори „пусто да остане“ или „невидяло се“, или „мътните го взели“, или да използваш някоя от онези, лошите думички или каквото и да било, което мама може да сметне за вулгарно. Тате, тука има нещо, което няма смисъл. Защо „вагина“ е чиста дума, а пък „путка“ — мръсна? Разгадай ми я тази гатанка.
— Както излизат от устата ти и двете са мръсни, мушморок, освен ако не си приказваш с мене… а тогава ще използваш латинските медицински термини от уважение към професията ми и белите ми коси. Разрешава ти се да казваш под носа си англосаксонския синоним само ако никой не те чуе.
— Понякога ми харесва, но не успях да анализирам защо. Номер четири…
— Чакай малко. Прибави към номер три: не кълцай инфинитивите и не раздърпвай причастията. Избягвай граматичните грешки и употребените не на място думи. Почитай благородната английска реч, езика на Шекспир, Милтън и По и той ще ти служи до края на живота ти.
— Татко, ама това беше без да искам! Исках да…
— Оправдавай се, оправдавай се. Я да чуем номер четири.
