Читать «Отворени рани» онлайн - страница 3

— По дяволите, чуваш ли се изобщо с тях?

За последно на Коледа — сдържан, любезен разговор, след като бях обърнала три бърбъна. Даже се опасявах, че майка ми ще подуши алкохола през слушалката.

— От известно време не.

— Бога ми, Прийкър, чети понякога сводките. Миналия август е имало убийство. Едно момиченце е било удушено.

Кимнах, сякаш знаех нещо. Всъщност нямах никаква представа. Майка ми беше единственият човек в Уинд Гап, с когото поддържах някакви контакти, а тя не беше споменала нищо. Странно.

— Сега още едно дете е изчезнало. Намирисва ми на серийни убийства. Занеси се там и ми намери нещо, което се продава. Не се бави. Утре сутринта да си там.

Абсурд!

— И тук имаме достатъчно ужасии, Къри.

— О, да. Освен това имаме три конкурентни вестника с два пъти повече персонал и финанси. — Прокара ръка през косата си, оредяла и стърчаща на всички страни. — Писна ми да ми крадат новините под носа. Това е шанс най-сетне да ударим нещо голямо.

Къри е убеден, че с подходящата сензация за една нощ ще станем първият вестник в Чикаго и ще добием национална слава. Миналата година от друг вестник, не нашия, изпратиха един от сътрудниците си в родния му град някъде в Тексас да отразява удавянето на група тийнейджъри по време на пролетните наводнения. Той написа прочувствен, много добре подкрепен с факти репортаж за силата на водната стихия и за човешкото нещастие, като обрисува подробно всичко, от училищния баскетболен отбор, който бе загубил тримата си най-добри играчи, до местната погребална агенция, отчайващо некадърна в подготвянето на трупове на удавници. Статията спечели „Пулицър“.

Изобщо не ми се ходеше. Толкова не ми се ходеше, че несъзнателно стиснах с всички сили страничните облегалки на стола, сякаш Къри можеше да се опита да ме вдигне насила. Той седеше и ме гледаше втренчено със сълзливите си светлокафяви очи. Покашля се, погледна снимката на жена си на бюрото и се усмихна като лекар, който се кани да съобщи лоша новина. Къри обожаваше да крещи на подчинените си — такъв беше старомодният му стереотип за главен редактор — но освен това бе един от най-свестните хора, които познавах.

— Слушай, слънце, ако не можеш да го направиш, няма да те карам. Но мисля, че може да ти се отрази добре. Да ти помогне да преодолееш някои неща. Да си стъпиш пак на краката. И ще излезе адски добър материал. Имаме нужда от това. Ти имаш нужда.

Къри винаги ме е подкрепял. Обяви, че очаква да стана най-добрият репортер; казваше, че имам удивителен ум. Но за двете години, откакто работех във вестника, все успявах да го разочаровам. Понякога потресаващо. Сега чувствах как, седнал от другата страна на бюрото, мислено ме призовава да оправдая поне малко доверието му. Кимнах и отговорих, надявах се, уверено:

— Отивам да си стегна багажа.

Изпотените ми длани оставиха петна на страничните облегалки на стола.

* * *

Нямам домашно животно, за което да се притеснявам; нямам цветя, които да помоля съседите да поливат. Натъпках в сака достатъчно дрехи за пет дни — уверена, че ще се махна от Уинд Гап още преди уикенда. Огледах апартамента за последно, преди да изляза. Имаше вид на студентска квартира — евтина, временна и доста безлична. Зарекох се да инвестирам в удобен диван като награда за великата сензация, която предстоеше да разкрия.