Читать «Отворени рани» онлайн - страница 5
Гиллиан Флинн
Без основателна причина затаих дъх, когато минавах покрай табелата, приветстваща ме за добре дошла в Уинд Гап, както като дете правех, когато минех покрай гробище. От осем години не бях стъпвала тук, но реакцията ми бе инстинктивна. Ако завиех по следващата улица, щях да стигна до дома на учителката ми по пиано — бивша монахиня, чийто дъх миришеше на развалени яйца. Онази алея водеше към градинката, в която бях запалила първата си цигара в един зноен летен ден. Ако продължех по този булевард, щях да стигна до Уудбъри и болницата.
Реших да отида направо в полицейския участък. Намираше се в единия край на улица „Главна“, която, вярна на името си, бе централната улица на Уинд Гап. На улица „Главна“ ще намерите фризьорски салон и железария, магазинче за един долар, което се казва „За един долар“, и библиотека с всичко на всичко дванайсет рафта книги. Ще намерите също магазин за дрехи, наречен „Елегантна всеки ден“, където се продават суитчъри и пуловери с картинки на патета и училищни сгради. Повечето порядъчни жителки на Уинд Гап са учителки или майки или работят на места като „Елегантна всеки ден“. След някоя и друга година може да се появи и „Старбъкс“, който ще донесе на местните онова, за което най-много копнеят: централно пакетирана и официално одобрена масова модерна „култура“. Засега обаче има само едно евтино семейно ресторантче, не си спомням името на собствениците.
Улица „Главна“ беше празна. Нямаше коли, нямаше хора. Някакво куче изтича на тротоара, без никой да извика след него. Всички улични стълбове бяха облепени с жълти ленти и неясни фотокопия на снимка на малко момиченце. Спрях колата и свалих една от обявите, залепена накриво с тиксо на един знак „Стоп“ на височината на дете. Бележката беше написана на ръка, с големи букви: ТЪРСИ СЕ, запълнени с дебел маркер. Момиченцето на снимката беше с тъмни очи, дяволита усмивка и невероятно много коса за малката си главица. Момиченце, което повечето учители биха описали като „трудно дете“. Хареса ми.
Силно се надявах, когато вляза в участъка, да ми съобщят, че Натали Джейн вече е намерена. Никой не е пострадал. Просто се е изгубила или си е навехнала глезена в гората, или е избягала от къщи, но после е размислила и се е прибрала сама. Така щях да мога да се кача в колата и да си тръгна обратно за Чикаго, без да се налага да говоря с никого.
