Читать «Отворени рани» онлайн - страница 2

Написах статия за това по време на последното й посещение. На Къри никак не му хареса — той мрази всякакви статии, отразяващи събития от ежедневието. Напи се с ликьор „Шамбор“, докато четеше материала ми, после се изнесе от кабинета, оставяйки след себе си аромат на малини. Моят шеф има навика да си пийва кротко и често. Не това обаче е причината да има тази живописна гледка от кабинета си. Просто лош късмет.

Влязох и затворих вратата. Стаята изглеждаше коренно различно от първоначалната ми представа за това, как ще изглежда кабинетът на шефа ми. Бях си мечтала за тежка дъбова облицовка и врата със стъкло (и надпис „Главен редактор“), през което простосмъртните репортери ще гледат как спорим разпалено за правата по Първата поправка. Кабинетът на Къри, както и цялата сграда, е гол и безличен като в някакво бюрократично учреждение. С еднакъв успех може да служи за редакторски кабинет и за манипулационна в поликлиника.

— Разкажи ми за Уинд Гап.

Къри подпря върха на химикалката в обраслата си с прошарена четина брадичка. Представих си синята точка, която ще му остане след това.

— Намира се в най-южната част на Мисури, на петата на „ботуша“. На един хвърлей от Тенеси и Арканзас — изрецитирах общоизвестния факт. Къри много обичаше да изпитва репортерите по всяка тема, която му хрумнеше: броят на убийствата в Чикаго миналата година, демографските данни за окръг Кук или, бог знае защо, историята на родния ми град (тема, която предпочитах да избягвам). — Основан е още преди Гражданската война. Разположен е на Мисисипи, затова за известно време е бил пристанищен град. Сега най-развитата му промишленост е производството на свинско месо. Има около две хиляди жители: стари богаташки фамилии и паплач.

— Ти от кои си?

— Аз съм боклук от стара богаташка фамилия — усмихнах се.

Той се намръщи:

— И какво, по дяволите, става там?

Замълчах и се опитах да си представя различни бедствия, които могат да сполетят Уинд Гап. Той е едно от онези мизерни градчета, склонни да привличат всякакви нещастия. Автобусна катастрофа или торнадо. Експлозия в силоз или бебе, паднало в кладенец. Намръщих се леко. Бях се надявала — както винаги когато Къри ме вика в кабинета си — да ме похвали за някоя статия, да ме повиши или, по дяволите, да ми пъхне в ръката листче с размера на заплатата ми, увеличен с един процент. Най-малкото, което очаквах, беше да говорим за последните събития в Уинд Гап.

— Майка ти още живее там, нали, Прийкър?

— Да. С втория ми баща.

Имах полусестра, която се беше родила, докато следвах в колежа, и съществуването й ми изглеждаше толкова нереално, че често забравях името й. Ама. Освен това имах Мериан — Мериан, която вече я нямаше.