Читать «Осмият ден» онлайн - страница 59

Накрая отвори куфарчето, което бе оставено на пода до масата, и извади компактдиск. Постави го в драйва в основата на лаптопа и започна да пише. Скоро драйвът забръмча — ритмичен, пулсиращ звук, абсолютно нелеп в обзаведената с мебели от XIX век стая. Може би копираше нещо. След близо минута машината утихна. Белцер я изключи и затвори екрана.

— Извънредно много съм доволен от вас — каза той и широко се усмихна.

Дани почти се изчерви.

— Благодаря.

Адвокатът поклати глава. Свали си очилата, но ги държеше в ръка. Често правеше този жест и Дани вече знаеше, че с него подчертава нещо важно.

— Не. Аз ви благодаря. Ако не бяхте открил разписката от „Федерал Експрес“, още повече в боклука…

Дани прие комплимента със скромно свиване на рамене.

— Мислех си… — каза Белцер. — Вие сте интересен младеж: действате интелигентно, бързо, проявявате творчество и доколкото мога да преценя, нямате никакви задръжки. Това рядко се среща.

Похвалата смути Дани. За малко да потръпне, но успя да издържи на погледа на адвоката. За пръв път забеляза, че очите на Белцер имат цвят на кал.

— Благодаря — повтори той.

— Мислех си… че може би не е зле да поставим отношенията си на друга основа.

Дани го погледна озадачено.

— Какво искате да кажете?

— Искам да работите за мен — постоянно.

Дани изобщо не се замисли.

— Благодаря, но… не. Това е… нещо като странично занимание. — Той замълча за миг и се приготви да произнесе реч колко е важно за него изкуството, ала адвокатът го прекъсна.

— Изслушайте ме — каза той. — Мислех да направим хонорара ви постоянна заплата. Ще пътувате често, но в първа класа, така че едва ли ще страдате много.

Дани се замисли. Истината бе, че обичаше да пътува — особено в първа класа (което му се беше случило само веднъж).

— И къде ще пътувам? — попита той.

Белцер сви рамене.

— Клиентът има много интереси. Лондон, Москва, Токио… Лос Анджелис. Трудно е да се каже. Виждам ви като своего рода пожарникар. Изниква нещо — вие отлитате, проверявате и докладвате. На мен. Мисля, че ще ви е интересно, дори да е само за година-две.

Адвокатът отново си сложи очилата и се отпусна назад, сякаш за да даде на Дани възможност да обмисли предложението.

И той го обмисли. Не можеше да не направи простата сметка: сто долара на час при четиридесетчасова работна седмица за петдесет и две седмици правеше… колко? Двеста бона годишно? Не беше зле за един двадесет и шест годишен художник. И щеше да задмине Кейли. Обаче, от друга страна, нямаше да е художник, щеше да работи за този човек и…

Белцер го наблюдаваше.

— Моля? — попита Дани.

— Казах, че не е нужно да решите веднага. Помислете си няколко дни и ми дайте отговор през уикенда.

— През уикенда ли?

— Можем да го обсъдим в Сиена. Искам да дойдете с мен за палиото.

„Палиото“ — помисли си Дани.

— Какво е „палио“?

Адвокатът се намръщи.

— Шегувате се.

Дани поклати глава.

Белцер се усмихна и се наведе напред. После опря лакти върху масата, допря върховете на пръстите си и започна да обяснява.

— Това е най-старото и зрелищно надбягване с коне в света. Провежда се два пъти годишно на Кампо — един от най-красивите площади в Италия, адски голям площад с форма на мида. Всяка контрада участва с кон и…