Читать «Осмият ден» онлайн - страница 61

— Ами компютъра? — попита Дани и също стана на крака.

Адвокатът безразлично погледна лаптопа.

— Какво по-точно?

— Казах на монаха, че ще му го върна.

— Тогава му го върнете. — Италианецът си погледна ролекса. — За малко да забравя. — Той извади от джоба си кафяв плик и му го подаде.

— Какво е това?

— Билетът ви за експреса до Сиена. Тръгва в десет и трийсет и две. Сутринта. И резервация за Вила Скачапенсиери. — На лицето му се изписа съчувствие. — Хотелът е хубав, но не е съвсем в центъра. И все пак сега е палиото… извадихме късмет, че няма да спите на палатка. Градът е претъпкан.

Дани измърмори, че всичко е наред, и двамата се ръкуваха.

— Тогава до утре.

— В осем — напомни Белцер. — И на другия ден ще можете да гледате надбягването заедно с нас от балкона. Всички са единодушни, че си струва да умреш за тази гледка.

На другата сутрин Дани спокойно закуси в сънливата трапезария на „Дингилтера“. Имаше да мисли за много неща и в главата му се въртяха стихове от една стара рок песен:

Дали да остана, или да си ида?

От една страна, той си имаше начин на живот. И очевидно бе най-правилно да се върне към него и да си седне на задника. Можеше да купи видеосистемата, която му трябваше, и да… Кой знае? Можеше да продаде някоя и друга творба. Какво друго може да иска един художник — да печели достатъчно, за да продължава да твори. Ако някой ден удареше нещо голямо, щеше да е страхотно. Но най-важна бе самата работа. А не парите.

— Още кафе, синьоре Крей?

Дани вдигна глава. Кимна.

— Моля.

Келнерът напълни чашата му, поклони се и се оттегли.

От друг ъгъл погледнато… можеше да зареже изкуството и да премине на тъмната страна — не завинаги, разбира се, само колкото да се наслади на света на частните самолети и модерни хотели с белгийски шоколади на възглавницата. Това му предлагаше Белцер — възможност да „живее нашироко“.

И го изкушаваше. Но изкушението — защото бе толкова „възможност“, колкото и изкушение — повдигаше някои въпроси. Например за „тъмната страна“. Доколкото можеше да съди по личния си опит (макар и оскъден), богатите рядко водеха битки на страната на доброто. Това си беше житейски факт.

А в тая история с Белцер нямаше как да знае кой е прав и кой е крив и какъв е всъщност проблемът. Въпросът бе наистина ли го интересува на коя страна е? Смяташе, че го интересува, но след предложението на Белцер започваше да се опасява, че досегашната му добродетелност не се дължи толкова на честност, колкото на липса на възможности. Може би не беше добър, както винаги бе смятал, а лош и просто очакваше своя шанс.

Дани отпи глътка кафе. Възхити се на кремавата порцеланова чаша. Цялата тази история с Терио и Белцер — в нея имаше нещо злокобно. Усещаше го. Пауните, насилието, всичко беше невероятно странно. Искаше му се да се прекръсти, а това бе…