Читать «Осмият ден» онлайн - страница 58

— Дан! — възкликна Белцер и излезе иззад разкошното дървено бюро, за да стисне ръката му. Както и преди, носеше добре скроен тъмен костюм и очила със сиви стъкла — не точно слънчеви, но достатъчно тъмни, за да скриват очите му. — Нямам думи да ти кажа колко съм доволен! Наистина! — Той го хвана подръка и го заведе при овална маса до прозорец с изглед към улицата. — Това ли е? — попита той и пое пакета от ръцете му.

— Да — потвърди Дани и се настани на кожен фотьойл. Белцер завъртя пакета в ръце, забеляза, че е отварян, и въпросително го погледна. — Исках да се уверя, че всичко е вътре — каза Дани.

Адвокатът кимна и също седна до масата. В стаята се появи келнер с поднос и им наля по чаша ледена вода.

— Нещо за пиене? — попита Белцер и леко махна с добре поддържаната си ръка.

— Не, благодаря, аз…

— Пура? Кафе?

Дани поклати глава.

— Не, наистина не искам нищо.

Белцер освободи келнера, сякаш беше муха във въздуха, и извади лаптопа от опаковката. Постави го на масата, вдигна монитора и плъзна бутона за включване напред. След малко се разнесе фанфарният звук и пръстите на адвоката заиграха по клавиатурата.

Дани нямаше представа какво прави Белцер, но предполагаше, че се рови в директориите на Терио и търси нещо конкретно. Или може би просто хвърляше мрежа наслуки.

Изтекоха пет минути, после десет. Белцер от време на време спираше да прочете или препрочете нещо интересно. Дани не го наблюдаваше много внимателно — просто седеше там, пресмяташе часовете наум и се опитваше да си спомни точно какво му беше казал адвокатът, когато се бяха уговаряли за компютъра. „Ще ви дам десет хиляди долара… освен заплащането ви на час… Може би монахът ще ви продаде компютъра. Ако го направи… можете да задържите остатъка.“

Нещо подобно.

Той отпи глътка вода. Един и половина милиона лири правеха някъде към шестстотин седемдесет и пет долара. Толкова беше платил на митницата за компютъра. Въпросът бе следният: това „разход“ ли беше, или се вписваше в графата „изпросен, взет назаем или откраднат“? „Не бъди алчен — каза си Дани. — Ще имаш късмет, ако този човек изобщо ти плати часовете, които ти дължи. Прекалено лесно е. За десет бона някой може да ме гръмне.“ Тогава нямаше да е разход. Цена за свършена работа. Което му оставяше… около девет хиляди долара. Освен ако Белцер не задържеше компютъра и в такъв случай трябваше да купи лаптоп на монаха. (Нека е лаптоп втора ръка.) А той струваше… колко? Един бон? Намираше се в Италия. Може би два бона.

Както и да е… най-неблагоприятната възможност: ако Белцер задържеше лаптопа, Дани щеше да получи седем хиляди и петстотин кинта плюс часовете, които бяха петдесет и осем и продължаваха да текат. Общо сигурно щеше да вземе петнадесетина бона. Достатъчно за видеоапаратурата, ако заеме от приятели парите, които не достигаха.

Адвокатът си поигра с компютъра още пет минути. Веднъж-дваж Дани понечи да каже нещо — дали да остане, или да си тръгне — но Белцер безмълвно го спираше с жест с дясната си ръка, без да откъсва очи от екрана.