Читать «Осмият ден» онлайн - страница 57

По негово указание шофьорът спря на тротоара пред малък магазин за канцеларски стоки на Виа дел Корсо и отвори футболен вестник. Дани влезе вътре и купи кутия дискети и опаковка етикети. После се върна в хотелската си стая, седна на леглото и с нож за писма внимателно отвори пакета.

Както се надяваше, лаптопът беше в черно куфарче с всичките си аксесоари, включително външно флопи и адаптери за италиански контакти. Трябваше му само минута да го включи и веднага влезе в главната директория.

Откри десетина поддиректории с текстови файлове. Останалите бяха системни и програми, които изобщо не му трябваха. Затова копира директориите и текстовите файлове на дискета. Накрая пъхна дискетата в един от пликовете на хотела, написа отгоре „Терио“ и го прибра в сака си. После върна лаптопа в куфарчето и го постави обратно в картонената кутия.

Беше време да се обади на Белцер. И да си получи хонорара.

Телефонният номер на адвоката бе отпечатан върху визитката му и Дани го набра по мобилния телефон. Връзката бе чиста, абсолютна тишина, нарушавана от далечно електронно цвъртене. После:

— Prego.

— Хмм… търся господин Белцер?

Гласът мигновено се стопли.

— Даниъл! Приятелю! Харесва ли ви Вечният град?

— Направо съм шашнат.

— Чудесно! Имате ли новини за мен?

— Имам добра новина.

— Отлично! Значи сте се срещнали с монаха.

— Още по-добре — компютърът е у мен.

— Какво!? Страхотно!

— Да. Как да ви го пратя? — попита Дани с химикалка в ръка. — Мислех да използвам „Федерал Експрес“…

Белцер се подсмихна.

— Ами да, предполагам, че бихте могли. Но защо да не спестим малко пари?

— Добре… как да…

— Защо не се качите с асансьора?

— Какво? — Дани реши, че нещо не е разбрал.

— Казах, че можете да ми го донесете с асансьора. Аз съм на третия етаж.

Дани запремигва с клепачи. Това шега ли беше? Реши, че не е и се запита какво прави той тук и откога е в Рим. Мисълта, че Белцер е в същия хотел по същото време — без Дани да знае — неясно защо го смущаваше. Караше го да изпитва клаустрофобия. „Но пък защо да не е тук? Може би винаги отсяда в този хотел, затова ме е пратил в него. Може да има работа в Рим.“ Не че имаше значение. Това даже улесняваше работата му.

— В коя стая? — попита той.

Белцер явно се подсмихна.

— Всичките.

— Целия етаж ли?

— Просто мярка за сигурност — поясни Белцер. — Така или иначе, това ми осигурява спокойствие, пък и са само няколко стаи.

„Само няколко стаи ли? За петстотин кинта на вечер?“

— Веднага идвам — обеща Дани.

Качи се с асансьора на третия етаж, където веднага усети, че наистина се е озовал във владенията на Белцер. Още щом вратата се отвори, квадратен мъж в черен делови костюм се изправи от стола си и се приближи към асансьора. Измери Дани с поглед, после почтително кимна с глава и посочи към коридора, където стояха други двама мъже.

Дани тръгна натам и завари адвоката да го чака в старомодна библиотека с орехова ламперия.